По примера на Путин, „Възраждане“ внесе закона си срещу „чуждите агенти“

Проектът налага ограничения върху медии, НПО-та и дори граждани, получили и 1000 лв. от чужбина

„Закон за регистрация на чуждестранните агенти“ са внесли в деловодството на парламента депутати от „Възраждане“. Очаквано, той предвижда сериозни ограничения върху български медии, неправителствени организации и дори граждани, които получават финансиране от чужбина.

Преди седмици лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов се опита да изгони от своя пресконференция четири медии – „Дневник“, „Капитал“, „Клуб Z“ и Mediapool с тезата, че са „чуждестранни агенти“.

Законопроектът предвижда всеки, който е получил над 1000 лева финансиране от чуждестранен източник в рамките на година, да е длъжен да се регистрира като „чуждестранен агент“ в Министерство на правосъдието – под заплаха от солена глоба, от 1000 до 5000 лв. за физически лица и от 5000 до 10 000 лева за юридически.

Освен че ще трябва да се регистрират и да публикуват подробни данни за финансирането, медиите и НПО-тата ще имат сериозни ограничения – няма да могат да осъществяват никаква дейност в държавни и частни детски градини, училища и центрове за личностно развитие, в социални домове, в обекти на МВР и на Министерство на правосъдието, както и в БАН.

Т.нар. „чуждестранни агенти“ и свързани с тях физически лица няма да могат и да получават финансиране по държавния или местния бюджет, „да участват в проекти на държавната и местната власт и да извършват оценки върху околната среда“.

А при създаване на всякакви печатни материали – от публикации, през визитки, брошури, чертежи, и пр., всички организации с този статут трябва да поставят надпис „чуждестранен агент“ с размер равен на този на името на организацията.

Разбира се, има и изключения, като например средствата от Европейския съюз. Религиозни организации, спортни клубове, застрахователни дружества, финансови институции, спортни клубове ще могат да бъдат финансирани от чужбина без нужда да се регистрират.

В мотивите се посочва, че целта е да има повече прозрачност при работата на медии и НПО-та, и да се гарантира „националната сигурност“.

Какво мислят другите партии в парламента?

За да бъде приет законопроекта, от „Възраждане“ се нуждаят от подкрепата на поне още 94 народни представители.

От БСП коментираха пред Клуб Z, че са запознати с проекта на Костадинов, но той все още не е бил обсъждан на парламентарна група. А малко по-късно, попитана на пресконференция, лидерката Корнелия Нинова затвърди: „Не сме го виждали, дайте да се запознаем, да видим какво е това, не знам какво е, ще го коментираме.“

Стоян Михалев, зам.-председател на комисията по култура и медии от „Демократична България“ заяви, че неговата група със сигурност няма да подкрепи законопроекта. И добави:

„Те са създали най-добре подредената система, с която квалифицират самите себе си. Моята представа за чужди агенти напълно се олицетворява от тяхното присъствие в българския политически живот.“

Коментар направи и бившата правосъдна министърка, сега депутат от ДБ Надежда Йорданова.

„Този законопроект противоречи на фундаментални ценности в конституцията, като правото на изразяване и првото на сдружаване – това са ключови свободи за всяко едно общество и по никакъв начин не могат да бъдат сплашвани, още по-малко на законодателно ниво. Също така законопроектът влиза в остър конфликт с участието на България в различни международни съюзи и партньорства. България по важни въпроси получава финансиране от Норвежкия финансов механизъм, например. Или от различни програми на Швейцария. Този проект напомня тоталитарния подход на отминали тъмни времена, където инакомислещият беше заклеймяван като враг и окачван на стената на срама“, заяви тя пред Клуб Z.

И допълни, че проектът „Костадинов“ противоречи и на закона за нормативните актове, и на европейската конвенция за првата на човека. Освен на конституцията.

Потърсихме за коментар представители и на останалите политически сили в парламента. /Клуб Z

Comments

comments