Тя създаде визията на „Детска радост“, „Зрънчо“ и „Кума Лиса“
На 18 май на 89-годишна възраст почина Санда Стратулат-Протич, изтъкнат графичен дизайнер и създател на емблематичните опаковки на дъвките „Идеал“, шоколадите „Кума Лиса“ и пръчиците „Зрънчо“, съобщи аниматорът Теодор Ушев в публикация в социалните мрежи. Художничката, родена в Румъния, оставя трайна следа в родната визуална култура от времето на социализма.
„Всичко, което знам за графичния дизайн, научих от нея“ , написа Теодор Ушев в личния си профил, подчертавайки огромното влияние, което тя е имала върху професионалното му развитие.
От монументалното изкуство до опаковките
Родена в Букурещ в семейство на румънски интелектуалци и артисти, Санда завършва Академията за изящни изкуства в румънската столица и бързо се утвърждава в сферата на мозайката и стенната живопис. Животът ѝ обаче се променя след срещата с видния български ендокринолог проф. д-р Михаил Протич, с когото се преместват в София.
В България нейният стил е счетен за прекалено „формалистичен и декоративен“ за господстващата по това време реалистична и пропагандна доктрина. Жизнерадостните ѝ стилизации са отхвърлени от комисиите, а монументалната живопис остава запазена предимно за мъже. Това я принуждава да се насочи към приложната графика и дизайна на опаковки за храни – сфера, която тогава се счита за непрестижна.
Цвят в сивотата на социализма
Въпреки ограниченията, нейният нетрадиционен стил успява да пробие скучната среда и да се наложи на пазара. Тя колекционира световни образци на дизайна и въвежда нови технологии с една основна цел.
„Да вкара в мрачните, полупразни магазини цвят и радост“, сподели Теодор Ушев в разказа си за нея.
С денонощен труд над ръчно нарисувани цветоотделки и прекарани нощи във фотографската стая, тя успява да извлече качествена естетика от старите машини за печат и дефектните мастила. Резултатът са любимите на поколения българи визии на бисквитите „Детска радост“, „Златна есен“, „Зрънчо“ и знаковите марки на хранителната промишленост.
„Санда Стратулат-Протич нарисува нашето детство“ , завършва Ушев.
