Само един поглед към повечето онлайн-издания и вестници е достатъчен, за да се видят десетки статии, с които журналистите припечелват допълнително от втория си, необявен, работодател. Проблемът е до болка познат, но за него малко се говори.
За съжаление процента на журналисти, които работят не само за медиите, но и за различни фирми е плашещо голям за иначе малката ни държава. Досега опитите за прекъсване на тази порочна практика се провалят и то само ,защото тази практика устройва повечето журналисти, които отдавна не работят заради журналистиката. Поради тази причина в България има спортни репортери, които същевременно правят платен пи-ар на футболни клубове. Има и политически наблюдатели, които срещу тлъсти хонорари „консултират“ пресцентровете на определени министерства. Някои дори са на постоянен щат към тях.
Години наред от правителствения бюджет на България са заделяни тлъсти заплати за „обслужващите“ журналисти. В Европа също отдавна знаят за слабостите на българското медийно пространство и знаят, че в повечето български публикации истината и поезията са смесени в същото критично съотношение, както в Омировата „Илиада“. Почти няма медия, която да работи на печалба. Малка група индустриалци са собственици на медиите и по този начин упражнява политическо влияние над обществото. Между политика, икономика и медии има тясна обвързаност и зависимост.
Именно затова българските журналисти или по-голямата част са определяни като „многобройна група от нископлатени хора, които работят на няколко места, за да успяват да си плащат сметките“.
Повечето журналисти се оправдават с аргумента, че не казвали цялата истината, защото хората „не искали да я чуят“. Медийните босове също не са заинтересовани да прекратят порочните практики. Явно независимата журналистика е нежелан гост в нашата страна.
Обяснимо е до някъде, защото онези, които се осмелят да хвърлят поглед към тайните зависимости между политика и медии, си навличат „гнева на боговете“.И много по-удобно става да си мълчат или просто да преиначат истината,хем е лесно, хем добре платено.
И точно тук се разбиват мечтите на много млади хора да се развиват и да работят в медиите, да работят със сърце и душа, тази иначе престижна професия.
