Кризата в Лудогорец започна още в края на есенния полусезон на миналия шампионат и през цялата футболна пролет. Отборът играеше колебливо и титлата висеше на косъм. Тогава бяха взети спешни мерки, но не вътрешни, а… външни. За да бъде спечелено първото място, трябваше да бъде спрян основният конкурент на разградчани. Мисията бе изпълнена. Само че това не разреши проблемите в Разград, а напротив – задълбочи ги.
През лятото Лудогорец допусна няколко основни гряха (грешки), които доведоха до безличния край в евротурнирите. Край, настъпил още след първите два мача.
Първата грях бе назначението на Бруно Рибейро за треньор. Португалецът е пълен анонимник в родината си. Визитната му картичка е мижава и бледа. Твърде млад и твърде неопитен, новият наставник логично се провали още на старта. От три официални мача той записа три загуби при голова разлика 1:5. Две от тези поражения лишиха Лудогорец от мечтаните милиони, които миналата година заляха клуба след пробива в Шампионската лига.
Вторият грях е напускането на няколко основни футболисти. Не става въпрос за един или двама. Ето ги гои са: Дани Абало, Александър Барт, Фабио Ешпиньо, Жуниор Кайсара, Роман Безяк, Юнес Хамза, Христо Златински. Първите четирима бяха твърди титуляри при европейската епопея и триумфа в родното първенство през календарната 2014 година.
Третият грях е, че на въпросните футболисти не бяха осигурени качествени заместници.
Четвъртият грях е, че почти всички горепосочени играчи (без Кайсара и Хамза) буквално избягаха и Лудогорец не взе нито стотинка от раздялата с тях.
Сега следва един много важен въпрос, чийто отговор в момента никой не може да даде. Дали настъпва краят на Лудогорец или тимът бавно и постепенно ще се съвземе от шока, атакувайки отново титлата в България.
Да, шок е най-точната дума за феновете на тима и футболната ни общественост, но не и за тези, които са наблюдавали в детайли случващото се в отбора. Срамната загуба от един абсолютно преодолим тим като Милсами е следствие от споменатия процес на срив. Процес, който можеше да бъде пресечен още през пролетта. Тогава обаче никой в Лудогорец не се взря в това, което се случва в самия отбор. Погледите бяха насочени към друг тим, който трябваше с цената всичко да бъде свален от първото място. Всъщност, това е най-основният грях. Петият…
Ето че сега Лудогорец сам падна от върха. А падането от високо най-много боли…
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ
