Татяна Кънчева и Биляна Чочева. Запомнете тези имена, защото в такива като Кънчева и Чочева катастрофират всякакви съдебни „реформи“. По-точно катастрофира самата идея за правосъдие, доколкото винаги ще се намерят някоя Кънчева и някоя Чочева, които да се сложат на силните на деня.
Двете съдийки от Върховния касационен съд отмениха 4-годишната ефективна присъда на зам.-председателя на ГЕРБ и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов по делото му за шестте отказа да приложи специални разузнавателни средства спрямо бившия шеф на антимафиотите във Велико Търново Орлин Тодоров и още двама заподозрени. Третата инстанция върна казуса за ново разглеждане на Софийския апелативен съд, споделяйки оплакването на адвокатите на Цветанов, че мотивите на САС „не отговарят на субективния критерий за безпристрастност.“ „Защитата с основание възразява, че при обосноваване на субективната съставомерност на деянието, съдът използва спекулативни предположения и инсинуации, развива конспиративни теории, които нямат никаква доказателствена основа, черпи аргументи от събития, развили се напред във времето след инкриминирания период. Умисълът и специалната цел, като субективен елемент на престъплението, не се предполагат, а следва да бъдат установени по несъмнен и категоричен начин“, аргументират се двете съдийки. Според Кънчева и Чочева, апелативният съд е посочил, че няма данни Цветанов да е познавал тримата, срещу които не е позволил да се използват СРС-та, и дори анализират „изразните средства“, употребени в мотивите на апелативните им колеги Спас Иванчев, Елена Каракашева и Петър Михайлов. Тъкмо от тях тандемът заключава, че „съдебният състав се чувства лично засегнат от политическото поведение на подсъдимия, свързано с публично афиширани от него становища по водени разследвания.“
Единствено третият член на състава – Жанина Начева, не си плюе в лицето, но не смея да мисля какви проблеми ще има, след като подписва подробно особено мнение, в което критикува доводите на Кънчева и Чочева. При това съдия Начева си позволява да бъде категорична – тя възразява, че „начинът на изразяване при изготвяне на съдебния акт с нищо не показва личното пристрастие или предубеждение на въззивния съд“ и директно упреква двете си колеги в прибързаност да отменят присъдата на Цветанов.
Впрочем публиката отдавна беше подгрята, че присъдата е прекомерна, а и на фона на „цецомобилите“ шестте резолюции „НЕ!!!“ върху съдебно разрешение за подслушване прозвучаха едва ли не като шега. На амбразурата в защита на Цветанов първо се хвърлиха ужким отявлени идеологически противници като запасния генерал от ДСБ Атанас Атанасов и бившия МВР шеф Румен Петков, понастоящем зам.-председател на АБВ. Постепенно в отбора на цецовистите се включиха и лица от мезозойската ера на прехода, а един от тях самоотвержено потвърди твърдението на Петков, че всички вътрешни министри щели да се озоват в затвора, ако били съдени за отказ за прилагане на СРС. Йордан Соколов даже призна: „Когато бях министър, непрекъснато ми се представяха несъстоятелни искания за СРС, дори утвърдени от съдия. Не знам в случая дали съдът е проверил доколко този отказ не е законен. СРС може да се прилага само за тежко престъпление, а в случая, доколкото знам от медиите, става въпрос за катерушки, взети от детска градина и открити на друго място.“
След като Софийският апелативен съд потвърди ефективната присъда, вече се обади и тежката артилерия, излизайки с безпрецедентна декларация в защита на Цветанов. Депутатите от ПГ на ГЕРБ не просто заклеймиха опозицията като главен виновник за съдебните неприятности на бившия вътрешен министър, но и сравниха присъдата му с… „присъдите на комунистическия трибунал, познат в историята като Народен съд“! Наложи се Съюзът на съдиите и Висшият съдебен съвет да възнегодуват срещу внушенията, че правосъдните органи са подопечни на политически партии и работят за „сатанизирането“ на Цветанов, а ВСС нарече декларацията „посегателство спрямо конституционно установения правов ред в държавата.“
Е, в нея се правеше уговорката, че от ГЕРБ не искали да се месят в работата на независимата съдебна система. За сметка на това обаче изрично се настояваше председателят на парламентарната група да получи справедлив процес (разбирай, може и да не получи) и в прав текст се твърдеше, че зад присъдата му стои „политико-медийният кръг „Хохегер“, който искал да отслаби управляващата партия преди местните избори. По този повод в нея се мъдреше и страховитото предупреждение: „ПП ГЕРБ се противопоставя на опитите съдебната система да бъде използвана като оръжие на определени политически кръгове, които са готови да прекрачат всички демократични граници, за да се доберат до държавната и икономическата власт в страната.“
Цветанов, иначе казано, се сдоби с ореола на мъченик, паднал в жертва на чудовищен заговор. Докато по телевизионните студиа дефилираха неговите защитници, а из социалните групи течеше кампанията #цветановеневинен, самият той също си повярва. „Разбира се, че когато в политиката решиш да отстояваш принципи, да се бориш срещу тежката организирана престъпност, да се бориш срещу това статукво, което 25 години мъчеше и задушаваше България, трябва да си готов да понесеш и тежките удари на всичко това, което се случи през всичките тези години.“ Разтърсващо беше и пожеланието му повече никой невинен да не пострада заради истинските политики, които трябвало да доведат до благоденствие и просперитет за България и българските граждани…
Тъй като публиката така и не разбра за какво ставаше дума и остана с впечатлението, че действията на Цветанов са били безобидни, не е лошо да си припомни:
През юни 2013 г. главният прокурор Сотир Цацаров внесе искане за снемане на депутатския му имунитет по разследване срещу антимафиота от Велико Търново Орлин Тодоров. Причината – като министър Цветанов отказал да се изпълнят шест разрешения на Окръжния съд в града за прилагане на СРС. Подслушването на Тодоров трябвало да се проведе през есента на 2009 г. заради съмнения, че използва БОП като бригада в услуга на частни интереси. Въпреки задължението си да ги подпише Цветанов пренебрегнал съдебните разрешения и така възпрепятствал събирането на доказателства.
Орлин Тодоров, бивш шеф на антимафиотите във Велико Търново
Според прокуратурата, над Тодоров бил разпънат политически чадър, който му позволил системно да информира местния бизнесмен Петър Христов за хода на знакови разследвания като „Килърите“, „Фалшификаторите“ и прословутото дело за „бебето във фризера“.
В продължение на година Тодоров лежа в следствения арест, след което беше освободен под гаранция. Нещо повече, получи обезщетение от 12 заплати накуп, тъй като подаде молба за напускане по взаимно съгласие. На делото срещу Цветанов се държа изключително предизвикателно, демонстрирайки увереност, че и на него, и на бившия министър ще им се „размине“. При разпита сам призна, че в края на лятото на 2009 г. от свой познат, (уж) бивш служител на МВР и близък до шефа на полицията във Велико Търново, научил, че ще бъде подслушван заедно с няколко лица от криминалния контингент. Отказа обаче да каже за кого става дума, заради което съдът го глоби с 300 лева.
Важно е да се припомни и друго: Тодоров оглави регионалното звено на БОП през март 2010 г., т.е. след исканията на съда за прилагане на СРС. Назначението му съвпадна с изтърпяването на дисциплинарно наказание „порицание“, защото като дежурен криминалист от Горна Оряховица не реагирал на сигнал за кражба от автосервиз. Чак през юни 2010 г. Административният съд във Велико Търново отмени въпросното наказание, а междувременно местните медии намекнаха, че за неговото издигане са били платени 300 000 лв.
В края на май м.г. бившият вътрешен министър и зам.-председател на ГЕРБ изненадващо беше осъден на 4 години затвор от Софийски градски съд заради престъпление срещу правосъдието. В мотивите си съдия Тони Гетов обясни, че той не е имал право да блокира исканията за СРС срещу Тодоров, след като те вече са били разрешени от съда. Трите удивителни, поставени след отрицателните му резолюции, бяха разтълкувани и като доказателство, че подсъдимият целенасочено е извършил престъпление. Същото потвърди Софийският апелативен съд на 9 февруари 2015 г., като апелативните съдии Спас Иванчев, Елена Каракашева и Петър Михайлов изцяло се солидаризираха с мотивите на долната инстанция и по 5-годишната забрана Цветанов да заема държавна длъжност. Според тях той „е осъществил незаконен контрол над действията на разследващите органи“, което е „недопустимо и симптоматично за пренебрегването на принципа за разделение на властите, за фаворизирането на една власт за сметка на друга и в крайна сметка за елиминиране на принципите на демократичното управление като цяло“.
Защитниците на Цветанов изтълкуваха това като сладко отмъщение, защото при първото управление на ГЕРБ министърът си позволяваше нападки спрямо магистрати и техни решения. Да не забравяме обаче, че в Наказателния кодекс съществува член 288, който предвижда шест години лишаване от свобода за орган на властта, умишлено осуетил преследване с цел да избави другиго от наказание (по него беше обвинен и бившият министър). Да не забравяме също, че издаването на присъди не е от компетенцията на адвокати, бивши генерали, парламентарни групи, освен може би в далечна Северна Корея.
Фактът, че две съдебни инстанции приеха абсолютно еднакви решения и мотиви по казуса, значително увеличи вероятността и ВКС да отсъди по аналогичен начин. Евентуалното окончателно осъждане на Цветанов щеше да доведе до сериозна политическа нестабилност в управляващата коалиция, тъй като той има водещи позиции в ГЕРБ. Освен шеф на парламентарната група и зам.-председател на партията, бившият вътрешен министър традиционно оглавява предизборния й щаб. Това беше припомнено и в защитната декларация, чиито автори подходиха като Маяковски: говорим за ГЕРБ – подразбираме Цветанов, говорим за Цветанов – подразбираме ГЕРБ. Не на последно място, повечето депутати са избирани в резултат на личния му кастинг, бившият министър е на „ти“ с местните структури. Докато ръководеше МВР, събра и достатъчно информация, с която да държи в ръцете си всеки, независимо от поста му.
Точно тези обстоятелства явно улесниха и намирането на вратичка за отнемянето на ефективната му присъда, както се случи по делото за „цецомобилите“. Тогава прокуратурата просто оттегли обвиненията си с обяснението, че след измененията в Наказателния кодекс от юли 2014 г. неправомерната употреба на СРС от служители на МВР е престъпление само във военно време. В негова полза беше и зациклянето на наказателното дело срещу Орлин Тодоров, тъй като апелативните магистрати в Търново си направиха отводи. На първа инстанция през юни м.г. Тодоров беше признат за виновен за изнасяне на тайни по разработки на антимафиотите, в резултат на което получи една година условно и 2000 лв. глоба. По останалите обвинения – разгласяване на държавна тайна, злоупотреба със служебно положение и склоняване на длъжностно лице да наруши служебните си задължения, Орлин Тодоров беше оправдан. Бившият антимафиот бе оневинен и като поръчител на кражба на катерушки и пързалка слонче от горнооряховското село Първомайци…
Меоду другото, бизнесменът Петър Христов се яви на едно от заседанията в съда като ключов свидетел по делото срещу бившия антимафиот, но отказа да коментира слуховете, че е платил за поста на Тодоров солидни суми. „Не мога да си позволя да коментирам подобни твърдения!“, каза Христов, подминавайки с усмивка изтеклия запис от техни разговори, в койо шефът на антимафиотите го нарича „Шефе“ и му докладва подробности от секретни разработки на службата. И как няма, след като приятелството му с Орлин Тодоров датира още от 90-те години, когато Христов вече върти печеливш бизнес със „Захарни заводи“, а Тодоров е редови полицай в предприятието. Местните го описват като „мъжа с внушителна осанка, който често може да бъде видян да слиза от луксозния си черен мерцедес, за да застане рамо до рамо с официалните лица по трибуните за празници и политически мероприятия“. Някогашният портиер в столичния бар „Анаконда“ и регионален шеф на бившата борческа групировка СИК в Търново дори беше издигнат за депутат от ГЕРБ преди парламентарните избори през 2013 г. Той обаче си направи отвод с мотива: „Ще бъда стократно по-полезен, като продължа да работя за реалната икономика на страната ни.“ Самият Христов тогава разказва пред местните медии: „От 1993 до 2004 г. създавахме контакти и консултирахме големи компании, аз бях съветник на няколко големи фирми. Накрая реших, че ми е време да се занимавам с международни партньори, и учредихме холдингова структура от група фирми – „Пропъртис Мениджмънд Груп Холдинг“. Преструктурирах целия бизнес в различни профили на икономиката – стопански услуги, забавления, търговия, финансова компания, инвестиционна компания, индустрия. През 1996 г. приватизирахме млекопреработвателното предприятие „Лактима“ във Велико Търново.“
Сега двамата с Цветанов вече спокойно могат да се посветят на просперитета и благоденствието на българските граждани. Христов – в икономиката, а бившият вътрешен министър – в политиката. В това време спокойно може да се проведе и съдебната реформа, която по всичко изглежда ще е толкова реформа, колкото Кънчева и Чочева са борещи се за безпристрастност върховни съдийки.
reduta.bg
