Алберт Айнщайн измислил следната логическа задача:
Има пет къщи, всяка с различен цвят. Във всяка къща живее по един човек от различна националност. Всеки от тях предпочита определено питие, пуши определен вид цигари и гледа домашно животно. Никой от петимата не пие същото питие, не пуши същите цигари и не гледа същото животно като другите. За решаването на задачата Айнщайн дал подробни указания:
1. Англичанинът живее в червената къща.
2. Шведът гледа куче.
3. Датчанинът пие чай.
4. Зелената къща е отляво на бялата.
5. Норвежецът живее в първата къща.
6. Собственикът на зелената къща пие кафе.
7. Човекът, който пуши Pall Mall, гледа птичка.
8. Мъжът в средната къща пие мляко.
9. Собственикът на жълтата къща пуши Dunhill.
10. Пушачът на Marlboro живее до този, който гледа котка.
11. Мъжът, който гледа кон, живее до този, който пуши Dunhill.
12. Пушачът на Winfield пие бира.
13. Норвежецът живее до синята къща.
14. Немецът пуши Rothmans.
15. Пушачът на Marlboro има съсед, който пие вода.
Въпрос: Кой се грижи за рибката?
Айнщайн твърдял, че до верния отговор могат да стигнат само два процента от цялото човечество. Интересно е обаче как самият той щеше да реши следната логическа задача:
1.Корупцията е огромен проблем на българската държава. Едната вратичка за разгръщането й е чрез така наречените „обществени поръчки“. За целта депутатите приемат нов закон, който да спре злоупотребите с публични средства в полза на олигархични кръгове.
2.Този нов ЗОП обаче прави тъкмо обратното:
А) Той например предвижда председателят на Комисията за защита на конкуренцията да може субективно да образува производство и да определя конкретен член на комисията, който да наблюдава проучването на даден казус и при необходимост да дава указания. Така, според критици на закона, шефът на КЗК се превръща в нещо като властелин на корупцията.
Б) Особено скандален е текстът, според който възложителят може да избере за изпълнител на обществена поръчка фирма, която е във фалит или е обвинена в предишни нарушения.
В) Оспорван е и текстът, че държавните институции няма да провеждат ОП за медийни услуги в електронните медии, което ще осигури поток на публични средства към медиите по модела КОЙ.
Г) Новият ЗОП въвежда „спешни поръчки“ и по този повод в. „Сега“ пише: „Това означава, че всяка община, агенция, министерство, държавна или общинска фирма ще може да си измисля неотложни нужди и да прави експресни договорки. „Спешеният“ възложител обикновено няма време и подбира за изпълнител „наша фирма“, а бързането предполага по-висока цена и компромиси с качеството.“
Д) Самият Център за борба с корупция изказва опасения от тези нововъведения, предупреждавайки, че те дават възможност за „излишество при разходването на бюджетни средства“, защото възложителят е свободен да си измисля и провежда поръчка, без изобщо да се налага.
3.Въпреки всичко това, на 2 февруари законът е приет окончателно. Срещу него се обявяват само шест депутати – независимите Гроздан Караджов и Георги Кадиев, Петър Славов и Мартин Димитров от Реформаторския блок, Методи Андреев от ГЕРБ и Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт. Те призовават президента Росен Плевнелиев да наложи вето.
4.Докато президентът тъне в размисъл дали да върне ЗОП, премиерът Бойко Борисов нарежда спиране на серия обществени поръчки. Началото е сложено с прекратяването на търга за магистрала „Хемус“, което самият той обяснява с участието на фирми, за които има съмнения, че са свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски и шефа на „Лукойл България“ Валентин Златев. Спряни са и търгове за горски пътища, нов спортен център в Бургас и т.н.
5.Появяват се оптимистични анализи, че Пеевски скоро ще излезе от играта. В някои форуми обаче се срещат и доста по-правдоподобни версии като тази: „Премиерът прекрати процедурата по търга за автомагистрала „Хемус“ – за да обяви нова процедура, по новия Закон за обществените поръчки, в който официално заложиха възможности за тежки корупционни практики. И като за начало, за да ни подготвят, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова обяви, че новият търг за магистрала „Хемус“ ще бъде обявен до две седмици с нова по-висока прогнозна цена – 750 млн. лв. без ДДС за 60 км. Предишната цена беше 420 млн., като процедурата финишира на 800 млн. Следвайки утвърдената герберастка практика, новата процедура се очаква да финишира на 1 млрд. и 500 млн. лева. Около 1 млрд. и 100 млн. над първоначалната индикативна цена. Целта на цялата дандания е да се дадат на подбраните хора не 400 млн., а 1 милиард, башка 200 млн. от ДДС!“
Въпрос: Кой се грижи за рибката?
Разбира се, въпросът в нашата задача е реторичен. Отговорът е ясен: за рибката се грижат ветеринарните лекари. Ето защо президентът Плевнелиев отказа да върне Закона за обществените поръчки и вместо това сезира Конституционния съд за текст в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Този текст, представете си, създавал пречки пред преподавателите по ветеринарна медицина да членуват в съсловната им организация…
Логиката е голяма работа, нали? Айнщайн обаче бил казал: „Логиката ще те отведе от точка А до точка В. Въображението ще те отведе навсякъде.“ По този начин той стигнал и до извода, че съществуват гравитационни вълни. А само преди седмица международен екип учени потвърди неговата теория. Физиците даже успели да запишат звук от сблъсъка на две черни дупки, намиращи се на милиарди светлинни години от Земята. „За първи път Вселената ни говори чрез гравитационни вълни. Досега бяхме глухи!“, заяви тогава Дейвид Райце, изпълнителен директор на Лазерната интерферометрична обсерватория (LIGO). Според експертите откритието е едно от най-важните научни постижения, сравними с откриването на структурата на ДНК. Мнението беше потвърдено и от Стивън Хокинг, който е експерт по черните дупки.
Експерт, експерт, но нищо чудно да се е объркал. И на Земята има черни дупки, колкото си щеш, но учените профукали 1 млрд. долара, за да проучват как работи Вселената. С Вселената се захванали, вместо да разрешат една много по-голяма и сложна загадка. А именно: защо някои черни дупки се наричат държави и как е възможно в тях все още да има живот?
автор: Любослава Русева
източник: reduta.bg