Комитетът на министрите на Съвета на Европа критикува България за системно неизпълнение на група решения на Съда в Страсбург

На 3 декември 2020 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие междинна резолюция по групата осъдителни решения Йорданова и други срещу България на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Те засягат действия на властите по премахване на единствените жилища на български граждани на единственото основание, че са незаконни.

Комитетът изрази загриженост, че вече повече от осем години откакто първото от решенията на Съда от тази група е влязло в сила, българските власти не са предприели законодателни мерки за да осигурят, че при премахването на незаконното строителство административните органи и съдилищата преценяват пропорционалността на предприетите мерки.

Комитетът изисква подобни мерки да гарантират, че всички лица, засегнати от заповеди за премахване, могат да се възползват от оценка на пропорционалността на мерките, дори ако те или членовете на домакинството им нямат права на собственост. Това би спомогнало хора, които десетилетия са обитавали незаконен имот, да не остават на улицата без алтернатива при решение за премахването му.

Комитетът също така призовава българските власти да изменят правилата за кандидатстване за общински жилища. В момента лицата, живеещи в незаконни жилища, без адресна регистрация или незаконно в общински жилища не могат да кандидатстват за настаняване в общински жилища.

Това е четвъртата междинна резолюция по отношение на България за последната една година. В предходни заседания в този период Комитетът на министрите е приел подобни резолюции по три други групи дела:

  • През декември 2019 г. по групата дела С.З и Колеви срещу България, засягащи безнаказаността на главния прокурор и неадекватността на наказателните разследвания.
  • През октомври 2020 г. по групата дела ОМО Илинден и други срещу България, засягащи системния отказ на българските власти да регистрират сдружения на български граждани с македонско самосъзнание.
  • През октомври 2020 г. по групата дела Великова срещу България, засягащи неразследване на случаи на убийства и малтретиране на български граждани от полицейски служители.

Междинната резолюция е крайна мярка на Комитета на министрите, предприета в отговор на системен отказ на държавата да изпълни решение на ЕСПЧ. Тя е израз на сериозна загриженост и знак към засегнатата държава за липса на сътрудничество.

Настоящата четвърта междинна резолюция срещу България в рамките на една година е без прецедент в демократичната ни история. За 27 години, от 1992 г. до 2019 г., Комитетът на министрите е приел само две междинни резолюции срещу България за неизпълнение на решения на ЕСПЧ.

След декември 2019 г., само за една година, той прие четири такива.

„Четирите междинни резолюции, приети за един относително кратък период от време, са поредния израз на сериозния проблем, който България има с върховенството на закона понастоящем. Това е само видимия на международно ниво връх на айсберга на произвола и беззаконието, което цари у нас“, заяви Красимир Кънев, председател на БХК.

Стъпката, която следва след поредица неизпълнени междинни резолюции, е наказателната процедура. Тя се започва от Комитета на министрите пред ЕСПЧ, който се произнася с решение.

Досега Съдът е произнесъл само едно решение в резултат от наказателна процедура – срещу Азербайджан през май 2019 г. България може да бъде едва втората държава, членка на Съвета на Европа, срещу която е имало такава процедура.

Comments

comments