Водещ: В Симитли след представянето на книгата „Каймакъ-Чаланъ“ на Красимир Узунов. Г-н Апостолов, как оценявате събитието? Как приеха вашите съграждани книгата?
Апостол Апостолов: След като по-голямата част от хората, които присъстваха на представянето на книгата, салонът в читалището беше препълнен – над 150 човека имаше, появиха се сълзи в очите, мисля че само по себе си това говори, че представянето на книгата мина много успешно и при добра организация.
Водещ: С какво е свързана битката при Каймак-Чалан със Симитли?
Апостол Апостолов: Свързана е с това, че един от командирите Михаил Далакчиев след битката в Каймак-Чалан е до такава степен амортизиран от контузии, от рани по време на битката, че е негоден за по-нататъшна активна военна служба и става комендант на гарнизона в Симитли. Това е основната връзка на битката при Каймак-Чалан със Симитли. Отделно от това доста наши съграждани са участвали в 7-ми Македонски полк, който също е участвал в самата битка.
Водещ: Г-н Апостолов, защо са необходими днес книги като „Каймакъ-Чаланъ“?
Апостол Апостолов: Може би за това, че до вчера, образно казано, допреди месеци като че ли Каймак-Чалан не говореше на никой нищо, включително и на мен самия. Когато Красимир Узунов ми подари книгата, в първия момент в главата ми се породи мисълта какво означава Каймак-Чалан. Когато прочетох книгата, разбрах какво означава Каймак-Чалан и мисля, че ние имаме две такива битки на два върха – връх Шипка и връх Каймак-Чалан. Не е нормално да не се знае нищо за битката при Каймак-Чалан, където са намерили смъртта си много обикновени българи, селски момчета, които са умирали заради каузата България, умирали са заради това, че България е искала да я защитят. По време на Първата световна война България се е изправила в една битка почти срещу целия свят –едва ли може друга нация да се похвали с такова нещо. Една малка България се опълчва на целия свят и то с абсолютен успех, а не да се примири, не да падне на колене. Трудно пада България, трудно е падала България тогава на колене. Мисля, че трябва да се поучим от тогавашните наши сънародници и отново българският дух да възтържествува и отново България да се изправи с високо вдигната глава, с гордо вдигната глава. Да се знае, че ние сме една велика нация, която е воювала срещу целия свят, без въобще да се притеснява.
Водещ: Какво е значението на патриотизма днес в съвремието?
Апостол Апостолов: Мисля, че едно от най-важните неща в днешно време, по-скоро според мен в днешното безвремие, патриотизмът е това да учим децата си на патриотизъм, без да обичаме родината си, трудно се получават нещата. Говорим непрекъснато, че българите са на втори терминал, на трети терминал и т. н., но може би, ако семейството не беше тотално абдикирало от възпитанието на децата, ако семейството възпитава на малко повече патриотизъм нашите деца,едва ли ще хленчим непрекъснато и ще говорим, че живеем в най-бедната държава в Европа, едва ли ще хленчим непрекъснато, че тук се живее много трудно. Напротив. Мисля, че живеем в една прекрасна държава и с една прекрасна природа. Ако научим на малко повече патриотизъм нашите деца, нашите внуци, тогава България действително ще тръгне напред и нагоре, действително пак ще стане водеща икономическа държава.
Водещ: Това ли е посланието на най-великите мигове от българската история, подобно на Каймакчаланската епопея?
Апостол Апостолов: Аз лично мисля, че това е посланието и мисля, че трябва да се поучим от всичко това, което е написано в тази, за мен, велика книга. Тук отварям една скоба и искам да се възползвам да благодаря на г-н Узунов, че е съумял да напише тази книга и то по такъв начин – увлекателен и показващ истинския българин. Българинът, който трябва да го има и в днешно време, за да вървим напред. Ако този българин, който участва в битката при Каймак-Чалан се възроди в днешно време, тогава си мисля, че България я очакват само хубави неща.
интервю за Агенция „Фокус“
