– Инж. Чапкънов, от колко време работите във „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- Благоевград?
– Започнах работа на 1-ви септември 1976 година в Стопанска дирекция „Изграждане на населените места“ и там съдбата ме изпрати като инвеститорски контрол, по време на строителството на външния водопровод на Благоевград.
Първия етап за водоснабдяването от главния водопровод се пусна през 1980 година от река Славова и река Полимер, като водата постъпваше, където сега се намира пречиствателната станция , тогава имаше само хлориране в местността Ковачица, защото на практика пречиствателната станция не беше изградена и водата влизаше директно в Благоевград.
През 1983 година бях зам. директор на окръжно предприятие „ВиК“, тогава отговаряхме за целия благоевградски окръг. Там работих 3 години и половина, после бях на други места, бях и заместник кмет по строителството. През 2002 година се върнах отново във „ВиК“, като главен инженер и до момента работя все това.
– Вие сте част от дружеството през по-голямата част от съществуването му?
– Така се случи, че съм работил при повечето важни строителни работи на дружеството, изграждането на външния водпровод, изграждането на Пречиствателната станция, изграждането на водоема над „Освобождение“, резервоара на Делвино ,така че съм участвал в почти всички по важни обекти. Наистина голяма част от живота ми е свързан с „ВиК“-Благоевград, защото голяма част от професионалния ми път е граден именно тук.
– Как се разви дружеството през годините, какво се промени?
– Ще започна с далечната 1957 година, когато е основано дружеството и трябва да отдадем заслуженото на първия колектив и неговия ръководител , покойният вече Станке Урдарски. Именно той създава „ВиК“ и го оглавява 25-26 години. През тези години макар и с по-малко техника и материали, които не са като днешните, но с ентусиазма на хората от колектива се изграждат много неща.
След това в периода 1982-1992 година, трябва да спомена и управителя Христо Бърдаров, който положи основите на автоматизацията, която и към днешна дата е изградена и работи добре.
От времето на демокрацията минаха около 7 управители на „ВиК“-Благоевград. Всеки е допринесъл за развитието на предприятието, но особено трябва да се подчертаят заслугите на сегашния управител инж. Димитрова. От както тя дойде, се заздрави финансовата дисциплина, трудовата дисциплина, технологичната дисциплина. Създаде се добър колектив, подобри се техниката.
Да и днес има аварии, но разполагаме с техника и възможности да се справяме добре. Отговорно казвам, че се наблюдава тенденция на намаляване на авариите, справяме се добре с водоснабдяването и то се вижда – днес не можем да кажем, че Благоевград страда от недостиг на вода. Реагираме на време, смело мога да кажа, че значително е подобрена услугата водоснабдяване в Благоевград.
– Кои са най-сериозните трудности във Вашата работа днес?
– Гражданите искат навреме да реагираме на авариите и ние се стараем. Но това не е просто да отстраним една авария, екипа работи усилено и по управление на водоснабдителните системи, по всяко време на денонощието следим колко вода има, къде се намира, регулация на водата, така че благодарение на всички тези процеси, днес авариите са овладяват бързо. Водоподаването също е добро и контролираме оптимално всичко.
В годините назад, водата беше евтина, почти без пари и не се ценеше много, но тогава потреблението беше по-малко и съответно инкасирането също. Днес, когато потреблението е по-високо, потребителите повече, може би има по-сериозни трудности при инкасирането, но всичко е в нормални граници и с това се справяме. Заслугата е на всички, екипа се справя добре.
Много време говорим за Водни асоциации, за отказа на общини в нашия регион да влязат в тях. Само специалисти, които работят в сектора осъзнават, че това е възможност изграденото да се разраства и мултиплицира. Това също в момента създава известни притеснения, но се надявам да се преодолеят и всички да осъзнаят значението и смисъла на процеса.
– „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Благоевград стана на 60 години, какво искате да пожелаете на колегите, на дружеството и на себе си? Какво още трябва, за да продължи да се развива и занапред с тези темпове онова, което градите толкова години?
– За мен в живота има една ключова дума и тя е разбирателство. Но разбирателството, да дойде на фона на това, което можем и разбираме като специалисти, да намираме онова което да ни обединява и така да работим по-добре заедно. Когато няма разбирателство, когато няма единодушие, тогава всичко е по-трудно. По-трудно се сработва колектива, когато няма разбирателство. Успехите идват, имаме добра база, имаме техника, трябва само да се разбираме, защото работим в предприятие, което трябва да предоставя качествена услуга.
Като студент през 1971 имах един преподавател, професор Петър Петров, спомням си, че веднъж той написа на дъската „Без вода няма живот“, това се е запечатило в мен и във всички, които учихме тогава. Тази мисъл, като че ме завладя и ме е водила през времето в което работя. Водата наистина е живот и ние, които работим в този сектор трябва да се грижим до всеки да достига тя.
