Наличието на висше образование на практика гарантира, че няма да си беден, твърди Петър Ганев – старши икономист в Института за пазарна икономика.
Бедните в обществото са 1, 5 млн. души, „средната класа“ е 4,2 млн. души, а лицата с по-високи доходи са 1,5 млн. души, сочат данните от изследването на ИПИ.
Според тях най-значимият фактор за бедността е образованието.
По думите на Ганев процентът на бедност при висшистите е под 5 на сто, а еквивалентният им доход – около 1000 лева. Групата на висшистите към 2013 г. е около 1,2 млн., от които заетите висшисти са 887 хиляди души, с ниво на бедност – 2 процента.
Със средно образование е най-голямата група в обществото, сочат данните от изследването.
„Наличието на гимназиално или средно професионално образование също гарантира намиране на работа, процентът на заетост при тези хора е над 60 процента заетост, а бедността – 12-13%“, коментира Ганев, цитиран от БТА.
Бедността при хората с основно образование е 37 на сто, шансовете да си намериш работа с това образователно ниво е под 50 на сто, посочиха изследователите от ИПИ.
Най-проблемната група са хората с начално и по-ниско образование, рискът от бедност при тях е 60 процента.
Това е „като присъда, че няма да работиш и ще бъдеш беден“, коментира Ганев.
В големите населени места – София и някои от по-големите областни градове, процентът на бедност е по-нисък – около 10 на сто, а доходите – почти 1000 лева, сочат данните от изследването.
„Това означава, че там вероятността да имаш работа и сравнително висок доход е доста голяма. Доходите падат до около 800 лева, но все пак в областните и големи градове, е вероятно да си намериш работа“, добави Ганев.
Бедността в малките населени места е около 33 на сто, т.е. една трета от хората на село или в малкия град са бедни. Това е предизвикано от доста по-ниската заетост, коментира изследователят.
Има връзка между доходите и удовлетворението от живота, сочат данните на ИПИ.
Групата на бедните /1,5 млн. души/ са по-скоро нещастни и дават оценка 3 по десетобална скала на удовлетворението от живота, а по-заможните /1,5 млн. души/ дават почти два пъти по-висока оценка – 5,5-6.
Според изследователите от ИПИ това показва, че има нужда от по-дълбока промяна не само в съдебната система, но и в икономическата, защото вдигането на доходите носи по-голяма удовлетвореност.
