България не иска задействане на член 4 от договора на НАТО след инцидентите
България ще изпрати дипломатическа нота, едва след като се съберат категорични доказателства кой стои зад атаките с дронове срещу два търговски кораба в Черно море, заяви президентът Илияна Йотова в студиото на предаването „Тази сутрин“ по bTV. Държавният глава подчерта, че към момента не са открити останки от дронове, които да посочат недвусмислено извършителя на нападенията, а страната ни очаква съдействие и допълнителна информация от своите международни партньори.
Сигурността на корабоплаването и реакциите
Илияна Йотова съобщи, че България вече е поискала помощ от Европейската агенция по морска безопасност за осигуряване на подводен дрон, с който да бъде огледан потъналият кораб. По думите ѝ международната общност също подхожда предпазливо, настоявайки за солидни доказателства преди предприемането на конкретни стъпки.
Президентът коментира и обсъжданията в Консултативния съвет за национална сигурност, който остро е осъдил нападенията като грубо нарушение на международното право. Въпреки това участниците в КСНС са били единодушни, че не трябва да се иска задействане на член 4 от договора на НАТО, тъй като инцидентите са се случили извън териториалните води на България — в изключителната икономическа зона. Тя призова за засилване на координацията с Румъния и Турция, включително и за разговори относно възможен мораториум върху военните действия в региона, тъй като сигурността на морските коридори е ключова за световните доставки на зърно.
Варианти за мир в Украйна и енергийната криза
Относно войната в Украйна държавният глава очерта пред водещите на bTV три възможни сценария за изход от конфликта. Първият предвижда политика на малките стъпки, включваща енергийно примирие — спиране на ударите по енергийната инфраструктура, което пряко би довело до забрана за използване на дронове в Черно море. Вторият вариант обхваща постигане на примирие чрез изработено съвместно с Украйна европейско предложение, което да бъде представено на Русия. Третият сценарий е цялостно мирно споразумение, което Илияна Йотова определи като най-трудната задача предвид провалите на Минските споразумения.
Коментирайки посещението у нас на ръководителя на украинската президентска администрация Кирило Буданов, тя заяви, че от президентската институция не е търсена среща. Йотова защити нуждата от дискретност в дипломацията, отбелязвайки, че това не са еднолинейни преговори пред камерите.
Темата за енергетиката също бе акцент в разговора. Президентът предупреди, че макар договорените доставки на руски дизел след договорката между Доналд Тръмп и Владимир Путин да осигуряват известни количества, те са нищожни на фона на общите нужди. Очаква се изключително тежка енергийна криза през зимата, като основният проблем няма да са липсващи доставки, а драстично високите цени, включително и за природния газ, чиито хранилища в Европа в момента са запълнени на около 70 процента.
Помилванията и предстоящите избори
Попитана в ефира за случая с помилването на Огнян Атанасов, държавният глава изрази недоумение защо разпространените наскоро кадри от затвора не са били предоставени на президентството навреме. Решението ѝ се е базирало изцяло на медицински експертизи и становища на лекари. Йотова допълни, че винаги носи лична отговорност за документите, които подписва, и не изключи законодателни промени, за да се избегнат бъдещи съмнения в процедурите.
Във връзка с предстоящия президентски вот Илияна Йотова отговори на критиките на основния си опонент Андрей Гюров, че използва предимствата на институцията в кампанията си. Тя категорично заяви, че действащият президент няма право на отпуск и трябва непрекъснато да изпълнява конституционните си задължения. Йотова декларира готовност за телевизионен дебат в национален ефир в седмицата между първия и евентуалния втори тур на изборите.
