През февруари стана ясно, че във Франция журналистите все по-често биват подлагани на ожесточени нападки от политици в предизборната кампания, констатира тогава с тревожност организацията „Репортери без граници”, която следи за зачитането на свободата на медиите.
Работещата в Париж организация заяви, че медиите са мишена на растяща враждебност, конкретно от кандидата за президент на десницата Франсоа Фийон и някои от поддръжниците му, след като той бе опетнен от скандал, намалил сериозно шансовете му да бъде избран. Бившият премиер Фийон обвини по-рано лично медиите, че организират лов на вещици срещу него, напомни Ройтерс.
Организацията „Репортери без граници“ остро осъди нападките срещу журналисти, които трябва да могат да упражняват професията си във възможно най-добри условия, особено в предизборен период, заяви тогава Полин Адес-Мевел, ръководителка на бюрото на „Репортери без граници“ за Европейския съюз.
„Този нездрав и сплашващ климат е опасен за свободата на печата, още повече, когато е подхранван от висши политически дейци, които излъчват посланието, че всеки гражданин може да напада печата безнаказано“, добави Полин Адес-Мевел.
В България не е много по-различно. У нас нещата ескалират още повече и ежедневно журналистите са подложени на натиск и репресии от страна на бизнесмени, политици и партии. „Политикът се завръща като главен „телохранител“ на информацията в българските медии. Той стои на входа и на изхода на редакциите, контролира и се намесва в журналистическото съдържание. „, пише Полина Паунова през октомври за Дойче веле. И е безкрайно точна в определенията, защото това е истинската картина в страната ни в момента.
То, не че ние в България съзнаваме реално какво е да си журналист, да си почтен и честен с читателите си. Всъщност, това е и основния проблем, ние самите не искаме да бъдем такива, да сме обективни и да работим в услуга на обществото. Много от нас, работят „в услуга“…. но не на гражданите, а на този, който плати повече. Омаскарихме професията и я продадохме на дребно и точно поради този факт, днес берем гнилите плодове на собствената си продажност.
Внушихме на политиците, че могат да се подиграват с нас, стига да си плащат и това ни превърна в слугинаж. От друга страна, направи властимащите силни, помогна им да вярват, че са недосегаеми и могат да определят съдби.
Поводът да седна да напиша тези думи, които от много време тормозят съзнанието ми е пореден случай, в който някой повлиян от гореизброените фактори, си е повярвал до толкова, че си позволява да обижда, да слага грозни квалификации и да стигне още по-далеч….да заплашва. Всичко това бе събрано в едно отворено писмо, изпратено до медиите в Благоевград, а като подател е отбелязана една политическа партия.
Аз няма как да съм сигурна, че тази политическа партия, наистина е изпратила писмото, но ако е така ще се окаже, че дълбаем от дъното надолу.
От имейл, съдържащ името на „Партия На Зелените“ получихме писмото, което не ми се иска да цитирам в цялост, защото е твърде грозно за моите разбирания. Няма как, да не цитирам обаче последното изречение от въпросното писмо : „Огледай се добре, защото животът е един миг.“, за мен и за няколко юристи, с които се посъветвах, това е завоалирана заплаха, но все пак заплаха.
Тук вече, не знам какво да кажа! Ама наистина не знам, дали това е реално и може ли в 21 век, в демократична държава, политическа партия да действа по този начин?! Надявам се, това да е хакерски номер на някой нечистоплътен индивид, който просто се заяжда и иска да опетни, иначе чистото име на една партия, защото ако се окаже, че въпросната партия стои зад това писмо, то по-добре да стягаме куфарите и към Терминал 2.
Сега, нека съм докрай обективна и да кажа, ние местните журналисти също в голямата си част не сме стока. Продадени, евтини, жалки, жълти и кафяви, ровещи в чаршафите на хората, в личните им драми, не зачитайки Етичен кодекс и с жестока липса на морал, НО, едно голямо НО, никой няма право заради тези единици „пришълци“ в професията, да опетнява името на ЖУРНАЛИСТИКАТА. Това е удар срещу свободата на словото и на тези, които все още работят съвестно. Утре, подобно писмо може да излезе срещу всеки един от нас и аз не съм съгласна с това!
За себе си знам, че спазвам правилата, че имам морал и върша работата си честно, затова няма да позволя на никой да ми отнеме свободата, да я купи или да ме унижава по този начин. Не ме интересува, кой и по какъв начин е провокиран в случая, знам само, че това е неморално и грозно. Ако една партия вярва, че има власт „да удри“ през ръцете, да запушва усти, да клевети, да обижда и да заплашва, то тя няма място на обществената и политическа сцена.
Изгубена е представата за реалност, изгубени са ценностите и е потъпкано достойнството на журналистите, заради подобни прояви. Затова, аз искам обяснение, искам извинение и някой да поеме отговорност!
