Вицепремиерът очерта параметрите на проектобюджета и рисковете за сигурността в Черно море
Правителството ще направи опит да задържи бюджетния дефицит в рамките на 3%, заяви вицепремиерът Иво Христов в студиото на предаването „Денят започва“ по БНТ. Той уточни, че не е привърженик на строгите фискални ограничения, тъй като почти нито една държава в Европа в момента не успява да постигне този показател, а окончателните параметри на финансовата рамка ще зависят от предстоящите дебати и корекции в Народното събрание.
Дефицитът, социалните плащания и трусовете в Европа
По думите на вицепремиера спазването на трипроцентния праг остава желана цел, но икономическата среда в Европа е силно разклатена от социални конфликти и финансови дисбаланси. Като показателен пример за кризата той посочи събитията във Франция.
„А представете си в какви рамки ще бъде след тази вълна от вандализъм, която ще удари всички застрахователи в цяла Европа. Особено във Франция. Във Франция трудно ще се намери премиер, който да се нагърби да управлява страната при сегашния дисбаланс“, коментира Иво Христов в ефира на обществената телевизия. Според него социалната бомба във френската държава е тиктакала през последните 20 години, а настоящият взрив е донякъде очакван резултат от самоизолирането на политическия елит и превръщането на социалната политика в битка срещу всички недоволни граждани.
По отношение на вътрешните финансови разчети вицепремиерът защити заложените в проектобюджета повишения на доходите. Планът предвижда увеличение на пенсиите с 8%, ръст на заплатите в бюджетната сфера с 5%, както и допълнителни средства за възнагражденията на учителите. Иво Христов подчерта, че тези мерки не бива да се определят като раздаване на пари на калпак, а като целенасочена компенсация за най-засегнатите групи от населението.
Ударите с дронове в Черно море и механизмът на Член 5 от НАТО
Основен акцент в разговора беше напрежението в черноморския регион след поредицата от инциденти през октомври, при които търговски кораби бяха поразени от безпилотни апарати в българската изключителна икономическа зона край Бяла и Шабла, а два плавателни съда потънаха. Иво Христов отбеляза, че предвид ударените кораби е логично дроновете да са руски, но категорично отхвърли призивите правителството да излиза с официална позиция преди края на разследването.
„Разбира се, чакаме разследване. Едно е човек да коментира и да не носи политическа отговорност. Друго е да заяви официална позиция. Някой може ли да каже чии са дроновете? Ясно е, че логично е това да са руски дронове, предвид ударените кораби. Ако са руски, какво следва? Какво следва? Какво ще направим? Аз не мога да коментирам хипотези, които не са установени. Те трябва да бъдат установени“, заяви вицепремиерът пред водещите на БНТ.
Той реагира остро срещу политическите сили и коментаторите, които настояват кабинетът незабавно да посочи виновник и да поиска задействане на процедурите за колективна отбрана и консултации в Алианса.
„Впрочем, всички тези истерици, които притискат кабинета да заяви, че дроновете били руски, без да е установено, те какво очакват? Да се задейства член пети? Сигурни ли са, че ще се задейства член пети, ако някой го поиска?“, попита Иво Христов. След уточнение в студиото, че исканията са били за консултации по член четвърти от договора, вицепремиерът допълни, че подобни ходове не обслужват нито българските, нито европейските интереси. „Всички страни в НАТО се опасяват от задействането на член четвърти и член пети. Защото това е стъпка в ескалацията към война“, каза той.
Според основополагащия Член 5 от Северноатлантическия договор въоръжено нападение срещу една или повече държави членки в Европа или Северна Америка се смята за нападение срещу всички тях. Принципът на колективната отбрана предвижда, че при подобна атака всяка страна членка упражнява правото си на индивидуална или колективна самозащита, признато от Член 51 от Устава на Организацията на обединените нации. Всяка държава от Алианса се ангажира да подпомогне нападнатата страна или страни, като предприеме незабавно такива действия, каквито смята за необходими, включително използването на въоръжена сила, за да възстанови и поддържа сигурността в Северноатлантическата зона.
Макар клаузата да носи най-тежката гаранция за сигурност, нейното задействане и последващите стъпки изискват пълен консенсус и единодушие сред всички съюзници. Текстът на договора дава и гъвкавост на отговора, като оставя свобода на преценка на всяка отделна държава членка сама да реши какъв точно тип помощ да окаже — дали чрез пряка военна сила, изпращане на въоръжение или налагане на икономически санкции. Съгласно Член 6 от договора географският обхват на защитата покрива териториите на страните членки в Европа и Северна Америка, Турция и островите под юрисдикция на държава членка в Северния Атлантик. В цялата история на НАТО Член 5 е бил задействан само веднъж — след терористичните атаки срещу САЩ на 11 септември 2001 година.
Мораториумът в Черно море и войната в Украйна
Вицепремиерът разясни и детайлите около предложения от България мораториум в Черно море, чиято цел е прекратяване на всякакви враждебни военни действия срещу корабоплаването. Според него дори при незабавно спиране на ударите, които извършват и Русия, и Украйна, нормализирането на обстановката в акваторията ще отнеме години.
„Това няма да стане отведнъж, тъй като дори и да спрат атаките срещу кораби, които и Украйна, и Русия извършват, то в Черно море плава неограничено количество мини, които ще трябва да бъдат деминирани следващите години. Има множество екологични проблеми вследствие на потънали кораби, както и висок застрахователен риск, който също възпира доставчиците на транспортни услуги да плават в Черно море. Виждате колко проблеми са натрупани дори към този момент. Дори ако приемем, че войната спре отраз, кой ще решава тези проблеми? Няма кой да дойде да деминира вместо нас“, обясни Иво Христов.
В анализа си за войната в Украйна той призова българските политици към реализъм и препотвърди позицията на кабинета против военната помощ за Киев.
„Винаги против войната, никога за нейното ескалиране. Ние сме против това да се доставя въоръжение на Украйна, против това да се продължава касапницата и кръвопролитието. Това е единственият реалистичен курс. Против това България да бъде въвлечена в чужди геополитически сблъсъци. Против войната до победен край, която президентът Радев още навремето изобличи като несъстоятелна теза, която вече всички констатират към днешна дата“, заяви вицепремиерът.
Според Иво Христов изходът от военния конфликт няма да бъде благоприятен за Европа, а развитието на бойните действия е видимо от официалните данни от фронта. „Погледнете сводките. Те са достатъчно публични. Освен ако не четем коментарите на нашенските пропагандисти и графомани, в които всичко е розово, но това не е така“, заключи той в студиото на БНТ.
