Иво Сиромахов завежда дело срещу благоевградския театър за хонорар от 4000 лв. за постановката „БГ криминале”, след като същото преди него направиха режисьорът Борис Панкин и актьорите Мариан Бачев и Георги Стайков. Това съобщи вчера директорът на театъра Петър Кьосев, разочарован, че колеги „забиват нож“ на изпадналата и без друго във финансов колапс културна институция. „Не съм благосклонен към „актьори- мечки“, както наричаме в нашите среди колеги, които театрите канят само за конкретен спектакъл”, каза Кьосев. „БГ криминале“ бе рекламиран като спектакъл, който трябва да пълни салоните, голямата изненада обаче бе още на премиерата, на която имаше едва 112 души”, допълни той. „До 50 души е редуциран съставът ни и не виждам накъде повече да го намаляваме, имаме един актьорски щат и следващия месец планирам да назнача млад човек, най-вероятно момиче от НАТФИЗ”, каза директорът, цитиран от БЛИЦ. „Подаръкът за детската публика е премиерата на Андерсеновата приказка „Принцесата и свинарят“, която ще излезе на 17 септември. Втората премиера на спектакъла ще е в Добринище, където театърът има покана да гостува. Правим я без режисьор, а актьорът Румен Попкостадинов се нагърби с режисурата на „Женско царство“, чиято премиера планираме на 7 и 8 октомври”, съобщи П. Кьосев, като подчерта, че това се налага заради безпаричието. „Преправяме стари декори, художникът ни Георги Славков плаща от джоба боята, чудим се как да купим пирони, защото от министерството ни казват само „Пари няма“, разкри директорът. „Нямаме право на режисьор, нямаме право на художник-сценограф, нямаме право и да дишаме, но все още имаме желание, воля и сили сами да си помогнем, докъдето можем”, подчерта той и добави, че благоевградският театър не се оплаква, нито пък е единственият в тази ситуация, ала актьорите не могат да се превърнат в търговци и да гледат зрителя като билет. Театралната реформа колабира, но заедно с участниците в нея колабираме и ние, обобщи Кьосев и подчерта особената роля на благоевградския театър за региона. Ние не можем да сме стационарен театър, като някои на жълтите павета, по-важното за държавата е, че ние не прекъсваме връзката си със селата и малките градчета, играем в читалища пред публика, жадна за култура. Хората в местата с помашко население се разграничават от чалгата, за тях всяко наше гостуване е празник, познава се по костюмите на възрастните и новите дрешки на децата в салона, а това е признание, заключи директорът на ДТ „Н. Вапцаров“.
