Една истинска история за домашно насилие:“Най- големия период без бой и заплахи за убийства беше две седмици. И така пет месеца, докато не избягах.“

Домашното насилие е една от най-разпространената, но и най-прикрита форма на подчинение на един или повече членове от семейството чрез насилствени актове.В повечето случаи това са съпругата и децата, а по-рядко бащата.
В някои случаи жертвите на домашното насилие се срамуват от самия акт на насилието и го прикриват. Те стават съзависими от насилника. Съзависимостта се създава само при възрастни хора, защото те имат възможност да направят своя избор да напуснат насилника. Децата нямат този избор.
При съзависимостта действат механизмите на отрицание и илюзия. ”Бие ме защото пие. А пие поради мои грешки.” “Бие ме защото му влияе майка му” и т.н.
В повечето случай жертвата се чувства виновна, заради това, че е насилвана, има ниско самочувствие, не вярва в себе си и възгледите и за света са деформирани. Тя е безпомощна и наранена. Отношенията в семейството са дисфункционални. Цари хаос и стрес. Живее затворено и изолирано от другите. Животът на съпругите, децата и в редки случай на мъжете, жертви на домашно насилие се върти около насилника. Той умее добре да манипулира обкръжението си, като прехвърля неприятните последици от собственото си деяние върху тях. За неговата постъпка винаги има някой друг виновен. Това най-често е някоя от жертвите, която “го е предизвикала”. Жертвата се страхува от насилието, ненавижда го, срамува се и се опитва да го прикрие, като поема върху себе си всички задължения и постепенно се покорява със съдбата си.
Днес ще Ви разкажем една истинска история, историята на една българска жена, която в продължение на месеци е жертва на домашно насилие. Нейната история има хубав край-тя успява да се спаси от ада в който живее. Надяваме се тази история и нейните думи да достигнат до онези, които имат нужда от помощ и да им послужат като стимул да потърсят помощ и да си тръгнат.
В поредица от статии ще Ви разказваме историите на такива жени, а едничката ни цел да помогнем като ви покажем какво, кога и как можете да направите, за да се спасите, ако попаднете в подобна ситуция.
Условно ще наречем тази жена Ани, защото тя самата не желае да разкрива самоличността си публично, защото тя вече има нов живот, съпруг и семейство.

1.Разкажете вашата история,как попаднахте ва тази ситуация, кога осъзнахте, че сте жертва на домашно насилие, какво направихте за да се спасите?

Бях сама, имах профил в сайт за запознанства. Пишех си с различни хора. Един ден той ми писа. Беше мил, имаше котка, която беше на почти всичките му снимки. Обичам котки, успокояват ме. Бях приключила дългогодишна връзка, която беше безсмислена и му споделих. Той пишеше сякаш ме разбира. Един ден той предложи да се видим. Тогава нямах високо мнение за себе си и приех, виждаше ми се симпатичен. Започнахме да се виждаме по кафенета, последва и интимност и той започна да ми говори как иска да живея с него. Питаше ме дали бих имала нещо против, ако майка му и нейният съпруг са в жилището. Запознах се с тях, даже и с леля му, която често беше в апартамента. Всички бяха мили, имах нужда от приятно обкръжение, защото се бях скарала с майка ми, която ми бе наговорила куп глупостиот рода на това, че съм и провалила живота, като съм се родила. И започнахме да живеем заедно. Бях започнала да си търся работа, защото работодателят ми не ми плащаше достатъчно, а въпросния човек на име Димитър ми каза, че не иска да работя, след като живеем заедно. Първия месец от съжителството си беше добре. Една вечер гледахме някакъв филм, след края той ме попита какво мисля за главния герой. Казах, че не ми харесва и последва шамар от, който паднах на земята. Бях потресена, не мислех, че това става наистина. Станах и го погледнах, попитах го защо го направи, а той отвърна, че не му харесва мнението му. Казах, че имам собствено, а той ми каза да мълча, за да не ме смачка от бой. Цяла нощ не мигнах. На другия ден казах на майка му, докато пиехме кафе. Отварна, че понякога е избухлив, но е много обичлив и добър. Не ми се вързваха нещата, обвиних себе си, че съм го подразнила. Така започна терора над мен. Ядях шамари за това, че не искам секс, че кафето му е студено, че на себе си съм сипала повече ядене… Един следобед поиска секс, бяха минали вече два месеца. Аз се дърпах и успях да му зашлевя шамар, крещях за помощ и майка му влезе в стаята, той започна да и вика да се маха и се обърна към мен, като започна да ме налага с юмруци по лицето и главата, паднах, майка му го дърпаше и му казваше: „Защо я биеш тази хубава жена, Митко, тя е толкова търпелива с теб…?“. Той излезе, тя започна да ми се извинява. Попитах я какво съм направила, а тя наведе глава и каза, че ще му мине. Обаче не му минаваше. Най- големия период без бой и заплахи за убийства беше две седмици. И така пет месеца, докато не избягах.

2.Кое е най-трудното решение, което стои пред една жена в тази ситуация? Колко време ви отне да се решите да прекратите връзката в която вие сте била жертва?

Най- трудното решение в такъв момент е да се чудиш дали ти си виновна, или той. Колкото и да бях тиха и послушна, той си намираше някаква негова причина, за да ме бие. Една вечер казах отново отказах секс и казах, че искам да си ходя, че си искам телефона, който е скрил и искам да ми отключи. Каза, че никъде няма да ходя и заби юмрук в лицето ми, започна да ме влачи за косата, причерня ми, помня кръвта по себе си. Беше ми разпрал скулата, при удара на юмръка му в лицето ми ръката му се беше счупила, а костта излязла и така ми раздра до кост лицето. Знам, че бяхме в болницата, лепиха ми скулата, исках от някаква жена в бяла престилка помощ, тя каза, че ще извика, но след процедурата никой не дойде и той ме прибра в апартамента си, неговата ръка беше гипсирана. Бях толкова неадекватна, започнах да се усещам, че това беше шансът ми да избягам и изпаднах в ужас, че никога няма да мога да се отърва от това животно. Повече от седмица имах ужасно главоболие и отпадналост. Побоите и заплахите започнаха отново и всеки път майка му ставаше свидетел. Един ден дойде леля му и ми каза да се махам, че това неговото не е обич и аз я помолих да ми помогне, но тя каза, че не може да се забърква. Той обичаше да се татуира и един ден негов приятел татуист му се обади, че го иска за кожа, защото ще участва на някакъв фестивал на татуировките в Каварна. Толкова се надявах да приеме и той прие, като си мислеше, че ще ида с него. Ден преди заминаването му го предизвиках нарочно да ме пребие, за да бъде лицето ми насинено. На другия ден му казах, че не мога да дойда с него сред толкова хора, защото ще си помислят лоши неща за него, ако ме видят и той се съгласи. Той тръгна, идеше ми да изкрещя от радост, но си мълчах, защото майка му беше в другата стая. Изчаках час-два, за да не би да се върне и той не се върна. Започнах да си събирам нещата, намерих си телефона. Започнах да търся ключовете от апартамента, но майка му излезе. Притиснах я на стената и и казах да ми отключи, явно съм изглеждала много заплашително, защото тя се разплака и ми отвори. Той имаше две котки, които бяха малтретирани постоянно, исках да ги взема, защото само те ме разбираха, колкото и странно да звучи, но майка му не ми позволи. Излязох на стъпалата, обадих се на приятел и той дойде да ме вземе. Когато влязох у дома, майка ми ме прегърна толкова силно, че едва дишах. Много се зарадвах и след това я попитах защо не ми помогна… Бях я поканила в апартамента му уж на гости, за да знае къде съм и да ми помогне, но тя така и не го направи. Тя си е такава- страхлива и адски нерешителна, никога не може да се разчита на нея. След час той ми се обади да ми каже, че ще ме изкорми, ако не се върна.

3. Срещнахте ли подкрепа в обществото, притеснявахте ли се да признаете, че това се случва на вас?

Каква подкрепа получих ли? Никаква!!! В деня на бягството отидохме с майка ми до районното, дадох показания и започна чакането. Обади ми се майка му, искаше да говори с моята, за да се разберат. Майка му е голяма актриса, ще реве и ще се тръшка, само за да не се случи нещо на синчето и. Седнах на компютъра си, за да си изтрия профила в онзи сайт, но ми писа един човек. Още от начало му казах, че преди три дена съм избягала от Димитър, казах му всичко и той ми предложи помощ. Каза, че има братовчед, който е прокурор, и друг, който е адвокат. Въпросният човек днес е мой съпруг, каза се Митко, само Митко, това му е името. Само той ми помогна и се зае да съм в безопастност. Давах показания отново и отново, започнах частно дело, но все ме връщаха, заради липса на доказателства и показания от майката, лелята и построка му, че нищо такова няма, а аз свидетели нямах. Единствената помощ беше от някаква институция за помощ на такива, като мен- един безплатен сеанс с психолог, който тогава ревеше заедно с мен, докато разказвах. Отне ми година да си залича следите, Димитър ме преследваше постоянно.

4.Къде според Вас се корени проблемът с агресията и това един човек да започне да наранява друг?

Не знам къде е проблема, за мен това е човек, който трябва да се лекува. Това е човек, който няма самочувствие и го е яд, че е безполезен, затова започва да налага по-слабия.

5.Вярвате ли, че насилниците се променят, че могат да бъдат пълноценни партньори?

Не, не вярвам. Не вярвам, защото той ми е обещавал стотици пъти, че ще се промени, заклевал ми се е много пъти, но побойщата не намаляваха, камо ли да спрат.

6.Какъв е Вашият съвет към жените, които са в подобна ситуация на вашата?

Да обръщат внимание на всичко, което може да им подскаже, че този човек е насилник. Да търсят помощ и да не спират да се надяват не, че ще спре да ги бие, а че ще успеят да избягат. След такова преживяване е много трудно да се съвземеш. Минаха шест години, а аз понякога сънувам кошмари. Благодарна съм на съпруга си, само той ми помогна, само на него му пукаше. Благодарна съм и на човека, който ме закара у дома. След такова нещо не трябва да се затваряте от страх, съжаление и несигурност, това е най- лошото, което може да си причини една жертва.

Comments

comments