Буквално веднага след деня на труда излязоха резултати на проучване в ЕС, в което се твърди, че 48 процента от 7,2- милионното българско население живее в „материални лишения”, което казано с други думи означава невъзможност да си позволят такива неща като нормално отопление или месо всеки втори ден. Седем до осем процента от тях са т.нар. „работещи бедни”.
Националните статистически данни показват, че един на всеки петима българи е „относително беден” – преживява с 60 на сто от средния национален доход, а всеки десети живее в крайна бедност. Друго проучване на ЕС от март установява, че България е най-нещастната страна в ЕС.
Европейската комисия отпуска отпуска над 100 млн. евро за най-бедните българи. (Като 10 процентовото ромско малцинство е сред най-засегнатите).
Около 170 000 души, или 8 процента от всички работници и служители, които получават минимална месечна заплата от 184 евро, също са близко до бедността, след като си платят осигуровките и данъците.
Експерти казват, че тази ситуация е наследство от няколко поредни правителства след края на комунизма през 1989 г., които не проведоха необходимите и многократно обещаваните реформи, за да направят икономиката по-конкурентоспособна и да привлекат инвестиции.
България беше засегната от банкова криза и хиперинфлация в средата на 90-те години на миналия век, но с помощта от МВФ постигна 10 поредни години икономически растеж (от 1998 до 2008 г.), а през 2007 година се присъедини към ЕС. Но световната финансова криза от 2008-2009 г. струваше на страната загубата на около половин милион работни места, а жизненият стандарт тръгна в обратна посока.
