Гърците тепърва ще отрезвяват. Няма смелост в това да гласуваш нещо, с което казваш „не“, но не знаеш на какво казваш „не“. С този референдум нищо не се променя, освен че позициите са още по-изострени. Ако бях министър на финансите на Гърция, бих показвал без толкова емоции и обиди данните на Международния валутен фонд (МВФ) – ако това направите, такъв ще бъде растежът.
Това са само част от коментарите на един бивш министър на финансите, чието управление приключи с опоскан фискален резерв и „изчезването” на 1.5 млрд. лв. от здравната каса, с десетки хиляди съсипани фирми и едва дишащ бизнес. Управление, което доведе до масови фалити, защото държавата се оказа извънредно лош платец, та се наложи следващото правителство да връща ДДС в размер на около 400 млн. лв. – пари, които бяха задържани за „по-доброто изпълнение на приходната част на бюджета“ (разбирай – за целите на бодрата стъкмистика). Управление, което се изчерпваше с политиката на „малката пица“, т.е. на пълни рестрикции и ограничаване на доходите на най-бедните, и което при разходването на допълнителен финансов ресурс от около 17 млрд. лв., включително от заеми и европейските фондове, въвлече България в структурна и икономическа криза.
Тъкмо тук е мястото да се припомни, че и без друго закъснялото уволнение на този бивш финансов министър струваше на хазната още 8 милиона профукани левове. След като дълго се запъваше да плати на зърнопроизводителите и под натиска на премиера се наложи да изтегли 800 млн. лв. за субсидиите от фискалния резерв, МФ трябваше да сключи сделка с държавни облигации за попълване на липсата. Ценните книжа обаче бяха пласирани за срок от 6 месеца и при лихва от 1% и така държавата се задължи да изкупи облигациите обратно, плащайки допълнително 8 милиона на купувачите. Само за лихвите заради забавеното връщане на ДДС пък се пръснаха над 133 млн.лв., заради което правителството „Орешарски“ поиска спешна актуализация на бюджета с твърдението, че истинският размер на неизплатената сума към фирмите възлиза на 776 милиона лева, или е три пъти повече от обичайното равнище.
Впрочем само ден след уволнението на Симеон Дянков финансистът Юлиан Войнов даде най-точната характеристика на „Малката пица“:
„Бил запазил финансовата стабилност. Нека да е ясно, че финансовата стабилност беше установена в България през 1997 г. с въвеждането на валутния борд. Единственото, което трябваше да прави Дянков през всичките години на жалкото му управление, беше да събира парите от данъците на хората и фирмите и да се разплаща за направените разходи. И понеже популистката същност на това правителство налагаше и изискваше ръчно управление на извършваните разходи, по усмотрението и желанието на Борисов, Дянков непрекъснато взимаше – или дългове, или средства от фискалния резерв, за покриване на извънредни разходи като за строителството на българския Лувър, на спортни зали и стадиони, за ремонти на летища в угода на близки до властта медийни олигарси и т.н. В тази си роля Дянков се прояви като безволева креатура на своя бос и беше готов на какви ли не компромиси, за да задоволи неговите прищевки. За целта беше готов да посегне и на Сребърния фонд, както между другото посегна на резерва на НЗОК. Всъщност именно неговата политика на непрекъснато редуциране на важни държавни разходи като капиталови инвестиции и разплащане на държавни поръчки към бизнеса, е една от причините за критичната икономическа ситуация в страната, която в крайна сметка изкара хората на улицата.“
Към днешна дата изглежда, че всичко това е забравено, което обяснява нахалството на Дянков да дава акъли на гърците. При това от телевизионния екран и щедро ползвайки се от ласкавото отношение на водещите, все едно става дума за финансист от световна величина, когото е чест да поканиш в своето студио. А там той дори имаше безочието да коментира: „В последните 30 години гърците са живели в дълг. Няма реформи и това е в основата на дълга.“
Чудесно прозрение, само че направено от човек, който не осъществи нито една реформа, то е направо цинично. Особено на фона на заявките от началото на 2009 г., когато Дянков оглави икономическия екип на ГЕРБ. Тогава бъдещият финансов министър наистина дойде с идеи за антикризисна програма и сам се представяше за последовател на Фридрих Хайек – може би най-яростния критик на държавната намеса в икономиката. За да не затънем в кризата, тръбеше той, трябва да се избегне голямата безработица. Процентът на безработните не бива да е двуцифрено число, затова ще намалим с 5% осигурителните вноски и така ще съхраним над сто хиляди работни места. „Освен това не бива да се правят големи инфраструктурни проекти, какъвто е най-общо казано планът „Станишев”. Той казва, че ще се влеят 6 милиарда евро в магистрали. Това и в България, и по света не е добра мярка”, бяха точните му думи.
Изобщо във всичките си предизборни приказки Дянков настояваше за ограничаване на държавната намеса, но после се получи обратното. Да, осигурителните вноски бяха намалени, само че едва с 2%, а сетне отново бяха увеличени. Процентът на регистрираните безработни надхвърли двуцифрено число и продължи да расте. По едно време последователят на Фридрих Хайек дори застана зад идеята, че понеже за децата трябвало да има мляко, било разумно за храни от първа необходимост държавата да въведе пределни цени. Докато обещаваше много здравни каси и насърчаване на конкуренцията помежду им, намаляване на пенсионните вноски, приоритетни инвестиции в образованието, премахване на регулаторни режими и децентрализация, на практика се случи друго. Здравната каса си остана една, а резервът й даже беше национализиран. Пенсионните вноски не намаляха. Разходите за образование за пръв път паднаха под 4% от брутния вътрешен продукт. Нови регулаторни режими изникваха непрекъснато, а управлението на страната не просто беше свръхцентрализирано – то все повече зависеше от волята на един-единствен човек…
На практика захванатите реформи бяха зарязани по средата, а вземащите решения започнаха да нахвърлят „на коляно“ всевъзможни хаотични хрумвания. „Промените“ още на следващия ден претърпяваха промени, които пък претърпяваха промени на по-следващия ден. По данни на икономисти индустриалното производство спадна с една четвърт от началото на рецесията, но общият размер на държавните разходи не само не намаля, а беше най-високият в историята на българския преход. Това означаваше, че държавният сектор започна да получава все по-голямо финансиране от бюджета, а оттам – че никога дотогава не сме имали толкова много държава. Накратко: никаква реформаторска партия не се пръкна от ГЕРБ, още по-малко пък дясна.
Е, Дянков – някога среден експерт в Световната банка, поне уреди кариерното си развитие. И на всичкото отгоре имаше страхотен късмет! Само два дни, след като през февруари 2013 г. се наложи да депозира молба за напускане, първото правителство на Бойко Борисов подаде оставка. Така финансовият министър вече нямаше как да бъде сменен и продължи да заема поста до назначаването на служебен кабинет. Нещо повече, в CV-то му не влезе думата „уволнен“ и той спокойно се отдаде на преподавателска дейност в Америка. В това време завърши и книгата си „Кризата в еврозоната отвътре“ и успя да влезе в класацията на най-цитираните икономисти в света IDEAS/RePEc на 292-ро място. „Високото му класиране сред хилядите имена продължава да се дължи на множеството съвместни публикации с неизменния лидер в тази ранглиста – неговият колега от Харвард Андрей Шлейфер“, писа сп. „Тема“, според което американският икономист с руско-еврейски произход в началото на 90-те години на миналия век е бил съветник на руския вицепремиер Анатолий Чубайс по приватизацията. „После е съден в САЩ заради закупуване по същото време на акции на раздържавени предприятия, но се разминава с милионни глоби след сключване на извънсъдебни споразумения.“
Още по-странно е, че Дянков, който някога се заканваше да „напляска“ руснаците, изведнъж получи и чудесна оферта от Русия – да стане ректор на Руската икономическа школа (РЭШ). Там той зае мястото на либералния икономист Сергей Гуриев, бивш съветник на премиера Медведев, а малко по-късно беше номиниран и за член на надзорния съвет на руската Внешторгбанк (ВТБ), в която мажоритарен собственик е руската държава. А най-странното е, че месец преди уволнението си даде интервю пред в. „Российская газета“, в което се изказа в напълно противоположен на „напляскването“ смисъл за Русия: „Искаме да привлечем колкото се може повече руски инвестиции в икономиката на България. При това разбираме, че от своя страна България трябва да осигури добри условия за инвеститорите. С други думи, ние не делим капиталовложенията на инвестиции от Русия и например инвестиции от страни от ЕС. Убедени сме, че близостта на нашите култури е добра основа за взаимни инвестиции.“
Може само да се гадае как Дянков си е опичал работите след министерстването тук, но при всички положения днес е скандално да му се предоставя трибуна. Скандално е и безразличието, с което българската публика приема нахалството на един провален политик, а медиите го цитират като вселенски капацитет. А най-най-най-скандалното е, че българите не отрезняха нито след безумната идея за „банкова ваканция“, с която ГЕРБ и ДПС щяха да фалират държавата, нито след поемането на нов, 16-милиарден дълг, при липсата на реформи. Напротив, върнаха на власт популисти, чиято манджа им пресядаше в гърлото едва допреди две години и половина…
Повтарям: само допреди две години и половина имаше българи, които се самозапалваха от глад и отчаяние, а икономисти говореха за „трета национална катастрофа.“ Катастрофа, едно от чиите лица беше Дянков, и която далеч не се изчерпваше единствено с него. Катастрофа, на която за втори път дадохме шанс да ни връхлети, и със сигурност ще го правим отново, защото явно имаме голям проблем с „отрезвяването“.
Автор: Любослава Русева
