Герман е цариградският патриарх, на когото църквата посвещава отделен празник в календара – 12 май – заради продължителната му борба с иконоборството. Живял е през VIII в., по времето на император Анастасий, когото споменават заради изграждането на стените Анастасиеви. След продължителната си борба с иконоборците Герман напуснал патриаршеския престол и заживял в пустинята. След продължителната си борба с иконоборците Герман напуснал патриаршеския престол и заживял в пустинята.
В народната представа се свързва с много по-древни езически повелители на небесните летни бури – град, дъжд, огнена стихия. Българинът го нарича Герман, Гечо, Джерман, Калоян, Кабаиван, Скалоян, Драганчо и изпълнява на празника му обичай за предизвикване, измолване на дъжд.
Нарича се още Герман Градушкар, защото пази хората от градушка. Негови побратими градушкари са Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни) и Видовден (15 юни). Герман е първият, най-главният. Ето защо:
Сред българските обичаи за дъжд особено интересен е обредът Герман, познат навсякъде по нашите земи с известни отлики в детайлите от различните региони. Той се изпълнява непосредствено след Пеперудата, а някъде на 12 май, свързвайки го с честването на Св. Герман, Патриарх Цариградски.
Но мъкър и до носи неговото име, Герман се съотнася не с християнския светец, а с едно езическо божество на облаците, дъждовете и градушката. Наименованието на обичая идва от направата на ритуална фигурка, наречена Герман, Германчо или Георги. Фигурката с размери от 20 до 50 см се изработва от „чисти” жени на реката или в дома на Пеперудата от глина или кал. Фигурата на Германа е с наивистично изображение на тялото и крайниците.
Лицето се оформя с прикрепени червени царевични зърна, въглен или сини и черни мъниста, някъде е белосано. Ръцете му са сключени на гърдите и в тях е поставена восъчна свещ. Особено почертан, с неестествена големина, е половият орган. На главата на Германа поставят „шапка-подкапник” от черупката на първото счупено на трапезата червено великденско яйце. В някои краища с черти и резки оформят облеклото му.
Готовият Герман поставят на керемида, дървена бухалка за пране или специално приготвен за него дървен ковчег. Някъде в корема му поставят жива или мъртва жаба (има изключително редки случаи, когато Германа е заменен от умъртвена жаба,котка или куче). Германа е покрит с покров и накитен с цветя.
След това започва оплакването на Германа. В представите на народа ни Герман се осмисля или като сираче, или като единствен син на майка, някъде той е брат или син на Пеперудата. Жените плачат и нареждат за „мамин Герман, мамин хубавец”, умрял от суша за киша или отишъл да се бори с облаците за дъжд. След като оплачат „мъртвия” Герман, жените се отправят към мястото на неговото погребение – реката, където той е пускан.
След погребението селяните сядат на специално приготвената за случая поминална трапеза. Според изследавателите на обичая той е остатък от запазени древни култове, свързани с представите за т.нар. „жив мъртвец”, посредством погребването на който се извършва оплождането (което обяснава подчертаните мъжки атрибути на фигурата) на земята и довеждането на дъжда.
Имен ден празнуват: Герана, Герасим, Герда, Герман, Геро, Искра, Искрен
