Днес Германия отбелязва националния си празник

Националният празник на страната е Деня на германското единство – на 3 октомври 1990 г. по волята на германския народ и със съгласието на страните победителки във войната се провъзгласява обединена Германия – Федерална република Германия и Германска демократична република стават една държава.

След разгрома на Германия през 1949 г. се създават 2 германски държави: Федерална република Германия (на територията на американски, английски и френски окупационни зони) и Германска демократична република (на територията на съветската окупационна зона). Западен Берлин е със статут на самостоятелен град.

Договорът за обединението на Германия (на немски: Einigungsvertrag) е междудържавен договор между Федерална република Германия и Германската демократична република, сключен на 31 август 1990 г. за ликвидация на ГДР, присъединяването й към Федерална република Германия, т.е. за обединението на Германия.

Договорът е обнародван в държавен вестник на 29 септември 1990 г. и влиза в сила на 3 октомври 1990 г.

Подписването на договора става възможно след като в хода на преговорите по сключването на международния договор за окончателното решение по отношение на Германия, Михаил Горбачов заявява на 10 февруари 1990 г., че германците сами трябва да решат по кой път да поемат.

В преговорите по сключването на договора делегацията на ФРГ се ръководи от министъра на вътрешните работи Волфганг Шойбле, а делегация на ГДР – от Гюнтер Краузе.

Със споразумението за обединението на Германия се договаря, че присъединяването (вливането) на Германската демократична република към Федерална република Германия влиза в сила де юре на 3 октомври 1990 г.

На 3 октомври 2010 г. Германия прави последното плащане на дълга си по репарациите след Първата световна война. Платените финални репарации съставляват натрупаните лихви по облигациите, с помощта на които Ваймарската република финансира изплащането на военните дългове от Първата световна война, както и извеждането на германската икономика и финансовата система от поствоенната криза обхванала страната след Ноемврийската революция. Облигациите на Дауес и Йънг, както са известни ценните книжа с които победена Германия изплаща репарациите си са издадени през 1924/30 година и са се котирали на Нюйоркската фондова борса като официални дългови книжа на германската държава. За своя план банкерът и вицепрезидент на САЩ Чарлз Гейтс Дауес през 1925 г. е удостоен с Нобелова награда за мир.

Планът Йънг предвиждал репарациите в размер на 26,3 милиарда марки да бъдат платени за 58 години. След идването си на власт НСДАП, Третия Райх анулира неизплатения дълг. До 1952 г. Федерална република Германия изплаща над 1,5 милиарда марки репарации. През 1953 година заради разделянето на Германия, съгласно Лондонския договор, по-нататъшното изплащане е преустановено, като се предвиждало останалия дълг да бъде погасен 20 години след обединението на Германия – до 3 октомври 2010 г.
Основни положения

Присъединяването на Германска демократична република към Федерална република Германия се извършва в съответствие с конституцията на Федерална република Германия;
Берлин като единен град става столица на обединена Германия;
Имуществото ведно със задълженията на ГДР се поемат, т.е. прехвърлят върху обединена Германия.

Предварително условие за сключването на Договора за обединението на Германия става Договора за окончателното решение (уреждане) по отношение на Германия, съдържащ волеизявлението за отказ на четирите страни велики сили-победителки от претенции по отношение на Германия.

Приложението на договора регламентира и влизането в сила на правните норми на ФРГ на цялата територия на обединена Германия. С малки изключения, тези норми влязат в сила на територията на бившата ГДР непосредствено след присъединяването. Съществувалото законодателство на ГДР (включващо Граждански и Семеен кодекс на ГДР) губи своята правна сила.

Comments

comments