Всеки обича децата си, но дали всеки се вслушва в думите и мислите им? Като че ли сме свикнали повече да ги приемаме като пластелин, който изцяло ние моделираме. Но дали така е редно? Всеки човек още от раждането си носи в себе си определен характер – има си своите страхове, предпочитания и отношение към света. Безспорно родителят трябва да го насочва и да му помага във всяка ситуация, когато е необходимо. Но е редно и да се научим, че не може всичко да е под наш контрол и че трябва да позволим на децата да имат своята индивидуалност. Всеки човек е уникален и неповторим.
Може да позволявате проявяване на индивидуалността на детето дори в изключително елементарни и ежедневни неща, като например облеклото. В днешно време, за разлика от миналото, пазарът изобилства от различни марки и видове дрехи – както за „големите“, така и за „малките“. Детски дрехи Mayoral са чудесен избор. Ако сте решили да се възползвате от стила и удобството, които предлагат, може да набележите няколко модела, които ви допадат най-много, и да ги покажете на детето си, за да каже и то на него кои най-много му харесват. Така, освен че си спестявате риска да не иска да ги носи, същевременно му показвате, че неговото мнение има значение.
В съвременното забързано ежедневие е ясно, че родителите не могат да се съобразяват с всяко желание на своите деца – било то за менюто за ядене, или пък за прекарване на свободното време. Все пак при всяка възможност се допитвайте до малчугана за предпочитанията му. Когато ви ги сподели, го попитайте и защо така предпочита. Нека обоснове всяко свое желание. Може да ги обсъдите и да приемете план за действие, коригиран според вашите възможности.
Не съдете постоянно децата и не ги карайте да се чувстват виновни за предпочитанията си! Замислете се, че всеки от вас има моменти, в които получава неразбиране от останалите хора за дадена реакция. За тези хора е нелогично вашето поведение, но в главата си вие имате причина, която другите не виждат. Същото е и при децата. Ако момиченцето ви не изгаря от желание да си играе с кукли, а са му по-интересни количките, не му бутайте куклите в ръцете. Ако пък точно в този момент не му се играе с детето на вашата приятелка, с която сте седнали на кафе, не му се сърдете и не го обиждайте, че е „несоциално“ или „некултурно“. Всичко, което му натрапвате насила, ще доведе по-скоро до обратен ефект, ще засили негативното му отношение към въпросното нещо. Вместо това при първа възможност го попитайте насаме за причината. Изслушайте го и поговорете с него като приятел.
Ако пък детето ви не се чувства добре в детската градина, в която сте го записали, не настоявайте да е там само защото е най-добрата детска градина в града. Вероятно децата там не му допадат и не се чувства на място. За да не се развият комплекси и чувство на малоценност, не подминавайте признаците, които ви дава. Поговорете с него и се уверете, че правите всичко възможно то да е в компания, в която се чувства добре. Тези ранни социални отношения са изключително важни за психическото му развитие в по-късните етапи от живота.
Децата са една малка вселена – кълбо от емоции, желания и страхове. Всичко за тях е ново и всяко нещо ги предразполага да разкриват личността си – да грешат, да съжаляват, да се учат. Не се опитвайте да ги поставяте в рамка, да ги моделите по образец. Не им отнемайте правото да грешат, защото това е единственият начин да се научат да живеят. Вслушвайки се в мнението им, им показвате, че то има значение. Питайки ги „Защо?“, когато направят конкретен избор, стимулирате мисленето им и поемането на отговорност.
