Горанов раздаде обещания, за да получи актуализиран бюджет

Остава неясно как ББР и банките ще помагат на закъсалите фирми и граждани

Актуализацията на бюджета осигурява първи мерки за подпомагане на пострадалите бизнеси и хора в кризата, породена от коронавируса. Нека бъдем по-умерени в първите дни от кризата при разпределянето на ресурс за най-засегнатите.

Това призова финансовият министър Владислав Горанов след приключилите дебати при второто четене на актуализацията на бюджета за тази година. Законопроектът ще бъде гласуван по-късно днес.

Финансовият министър отправи упрек към работодателите, че не желаят да поделят с държавата несгодите от блокираните стопански дейности заради коронавируса. „Помощта на държавата без минимално участие от страна и на работодателите, би била безпредметна. Ако работодателите с всички критики не са склонни да участват с нищо, къде говорим за солидарност“, заяви Горанов. Част от бизнеса продължава да смята, че схемата 60:40 дори и след корекциите няма да е особено ефективна.

Горанов подчерта, че трябва да се мисли за мерки за подкрепа и възстановяване на икономиката след края на пандемията.

За фирмите, които  напълно са прекратили работа, ще търсим подпомагане след кризата, посочи Горанов. И даде пример –  затворен ресторант ще има нужда от кредит, за да започне отново дейност. А за самоосигуряващите се министърът обеща да  участва в дебатите как да бъдат подпомогнати –  каза го по повод на екзотичното предложение на БСП държавата временно да плаща по една минимална заплата заедно с осигуровките.

До дни ще стартират мерките, свързани с безлихвени и нисколихвени кредити, гарантирани от ББР, обяви Горанов.

Преди това шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова заяви, че като начало ще бъдат задействани две програми на ББР. Едната е за самонаети и за работещи, излезли в неплатен отпуск, които ще може да получат безлихвени по 1500 лв. месечно в продължение на три месеца, с гратисен период от 5 години и срок на погасяване до 10 години. Втората програма ще бъде насочена към малкия бизнес, който също ще има право на безлихвени кредити – до 100 000 лв. за поддържане или възстановяване на дейността, с между 3 и 5 години гратисен период.

По думите на финансовия министър следващите дни ще бъде разширена възможността ББР да интервенира на банковия пазар. Първоначално държавата обяви два финансови инструмента, които ще приложи ББР – портфейлни гаранции към търговските банки и влизане в капитала на закъсали дружества с възможност за обратно изкупуване.

По първата опция бе обявено, че ББР ще гарантира до 20% кредитите, отпускани от търговските банки, което ще позволи да се привлече ресурс от 2.5 млрд. лв. За втората, вече нищо не се говори и не е ясно дали държавата се е отказала от подобна подкрепа.

Изрично бе споменато, че ББР само ще издава гаранции, а самите заеми ще се отпускат от търговските банки по тяхна преценка. Това е важно уточнение на фона на спорната репутация, която си е спечелила ББР. Въпреки, че бе създадена да подпомага малкия и средния бизнес, през последните години държавната банка стана известна с огромни заеми за фирми, свързани с политици и определени бизнесмени.

 

ОСОБЕН СЛУЧАЙ

Последният „специален“ случай е от края на март по време на обявеното извънредно положение. Заем за 75 млн. лв. е даден на никому неизвестното дружество „Свети Георги груп“, свързано с компания за изкупуване на кредити „С.Г. груп“, съобщи „Капитал“. Колекторската фирма в края на 2019 г. е пласирала голяма емисия облигации за 236 млн. лв., използвана поне частично, за да придобие пакет лоши кредити от ПИБ за 538 млн. лв. Според последния годишен финансов отчет на фирмата „Свети Георги груп“, който е за 2018 г., тя почти няма дейност – има едва 57 000 лв. активи, 2000 лв. приходи и нулева печалба.

НОВ ДЪЛГ

Междувременно БНБ оповести резултатите от проведения днес аукцион на ДЦК. Пласирани са 5-годишни облигации на стойност 200 млн. лв. при среднопретеглена лихва 0.13%. Финансовото министерство очакваше по-изгодна лихва, но явно коронакризата е повлияла на инвеститорите. Това е петият аукцион на ДЦК от началото на годината. Държавата вече пое нов дълг на вътрешния пазар от 800 млн. лв., а с новия търг сумата нарадства до 1 млрд. лв. При предишните търгове на 5-годишни ДЦК бе постигната безпрецеденто ниска лихва – отрицателна, което означава, че купувачите на ДЦК ще плащат на държавата при падежа, вместо обратното.

С актуализацията на бюджета се предвиждат лимитът на новопоет държавен дълг тази година да бъде завишен от първоначално планираните 2.2 млрд. лв. на 10 млрд. лв. Държавата ще търси заеми както на вътрешния, така и на външния пазар, а също и финансиране от международни финансови институции. „На въоръжение искаме да имаме всички възможни алтернитиви за финансиране, защото в условията на валутен борд е най-неприятно държавният бюджет да се остане без ликвидност“, заяви днес в парламента  финансовият министър Владислад Горанов.

По-рано при обсъждане на актуализацията на бюджета ГЕРБ се отказа от опцията България да търси финансова помощ от МВФ.

Comments

comments