Средата на януари е. В града се усеща като минус 10 градуса. Колите те хипнотизират с непрекъснатото си движение, а хората бързат. Бързат, а къде отиват и те не знаят. Не спират и за секунда, не се замислят. Каква е целта им, малцина знаят. Дете по майка си тича, почти не я достига. Какъв пример му дава. И него същото го чака.
А на село, забележи контраста. И тук е минус 10 градуса, но се усеща много по-топло. На 30-тина минути минава някоя кола, която изчезва в късата и снежнобяла улица. Хората се спират и поздравяват. Децата тичат, но не по майките си, а играят. Радват се на малкото, което им се дава.
На село, забележи, уютно и приятно. В мрак заключен е градът, усмихваш се… за кратко.
В мрак заключен е градът
