„Съвсем доскоро кюрдите изглеждаха като големите победители от войната в Сирия. През 2013 година, насред анархията и насилието, те успяха да създадат в северната част на страната относително спокойна зона на самоуправление. „Роява“ е нещо като добре уреденият „Запад“ на Кюрдистан. Някои виждаха в него първата стъпка към осъществяването на една стара мечта – създаването на независима кюрдска държава.
Не и Турция. Тя още от самото начало съзираше в това единствено заплаха. Със започналото сега военно настъпление на Ердоган в най-западния от трите сирийско-кюрдски региона турският президент продължава своята безкомпромисна политика от миналите години: мирните преговори с кюрдите в Турция бяха прекратени, а прокюрдските партии в страната отново биват обявявани за съучастници на терористичната организация ПКК.“, пише за Дойче Веле Кристиан Майер, ФАЦ /Frankfurter Allgemeine Zeitung/.
В България всички следим ежедневно новини , които тревожат нашата родна действителност. Така, понякога изглежда, че забравяме да погледнем и извън собствената си къщурка. А в Сирия положението е тежко, а кюрдите отново са изправени пред грозното лице на военните настъпления на Турция.
Днес, попаднах на едно интересно становище по този въпрос, на профила си във Фейсбук, д-р Теменужка Любенова- председател на Общински съвет по наркотични вещества в Благоевград. Това ме накара да се замисля и аз, нагледно ми показа, че има хора, които все пак се интересуват от това, което се случва по света. Има хора, които се вълнуват от болката на друг народ и имат позиция.
Публикувам без редакторска намеса, написаното от д-р Любенова:
„Т.н. велики сили за пореден път си играят с народите. С тяхна благословия босфорския пилафчия избива в момента кюрдите в Сирия. Какво му пречат? Защо позволиха т.н. велики сили да влезат турски войски в Сирия, за да избиват кюрди – войници, деца, старци, жени. Защо? Защото т.н. велики сили не се интересуват от истината и народите, а от тяхното унищожение – на истината и на народите. Ако кюрдите бяха от третия пол, щяха да ги защитават тези, които сега ги избиват – истанбулските защитници на жените от домашно насилие. Колко е грозен и старшен в лъжите си света. Христо Ботев е казал – „Лъжа и робство на тая пуста земя царуват“. Да, така казва Христо Ботев и затова е нежелан за съвременните учебници. Защото пак той е казал, че босфорския пилафчия седи на вратата на световното кафене, пие дипломатическа боза и прави каквото му иска султанския корем.“
Като се замисля, тя е до болка права и това е страшно. Един народ е поставен в позииция да се бори, за пореден път, един диктатор със собствени закони се стреми да ги подчини. Унищожават се човешки животи и никой не се замисля, защото някой има интерес, друг защитава нечий чужд такъв. Жертвите вече не се броят, с тях обаче се топи един борбен и жадуващ да живее народ.
Пределно ясно е, че Ердоган си позволи много своеволни действия. Позволиха му ги и всички, които не се опитаха да го спрат. Безразличие или съучастничество ще го наречете е въпрос на гледна точка, аз го наричам престъпление срещу хората. Съпричастни към това престъпление са всички, които така и не се решиха да се опълчат на един самозабравил се социопат, който подчинява, тероризира и убива.