„Вероника Герин – да платиш с живота си в името на професията“

26 юни, 1996 г. – Световния ден за борба с наркоразпространението. Най-известната ирландска разследваща журналистка Вероника Герин шофира автомобила си по улиците на Дъблин и спира, за да изчака червения сигнал на светофара.

По това време Вероника, 37 годишна, пише за „Айриш индипендънт“. Герин е родена в Дъблин през 1958 г. Учила е в католическо училище и е била запален спортист. Завършва счетоводство в „Тринити колидж“ и започва работа в компанията на баща си. По-късно стартира и журналистическата си кариера – през 1990 г. е репортер на „Съндей Бизнес Пост“ и „Съндей Трибюн“.

Става известна с това, че разследва хора от родината си, които изкарват прехраната си от трафик на наркотици и други сериозни престъпления. Такива, които незаконно натрупват несметни богатства, живеят в охолство и се смятат се за недосегаеми. В същото време не декларират действителните си доходи и не плащат съответните публични задължения. Явно този свят на власт и корупция се оказва достатъчно примамлив за амбициозната журналистка и тя се впуска в дълбините му, за да види истинската история със собствените си очи.

В продължение на цели две години Вероника разследва ирландските престъпници, като случайно се натъква на един от най-големите наркобарони в родината й – Джон Гилиган. За две години той е натрупал около 25 милиона английски лири от трафик на канабис. Оглавявал е най-сериозната престъпна групировка по това време. „Авантюрата“ между Вероника и Джон започва, когато смелата репортерка достига до имението му и без капчица страх го „обстрелва“ от упор с куп въпроси относно произхода на натрупаните му богатства. Вероятно те не са придобити от школата по езда на Джон, както са разказали по-рано съседите му на журналистката. Герин явно все още не знае с кого си има работа.

Потресен от нахалството й Гилиган я хваща и я пребива с юмруци и ритници. Тази на външен вид силна жена, но в същото време изключително крехка и чувствителна отвътре, преживява първата си лична трагедия. Възстановяването й в болницата никак не минава по най-добрия начин. Една сутрин телефонът й звъни, а на високоговорителя се чува гласът на наркобоса. Той в прав текст я заплашва, че ако не спре да се занимава с него, този път ще пострада не тя, а 6-годишният й син. Да, такава е работата на журналиста. Особено на разследващия. Понякога попадаш в „капан“ и трябва да избереш дали да останеш вътре до края на дните си, безпомощен и с вързани ръце, или пък да се освободиш и да рискуваш живота си. Всеки би останал затиснат в капана, ако най-известният наркобарон му се обади и му каже, че жестоко ще си изпати. Всеки, но не и Вероника Герин. Тази смела жена рискува живота на сина си, както и своя собствен, за да докаже истината!

Едва свалила патериците, репортерката се завръща по-силна от всякога на журналистическата сцена. Тя устремено продължава своите разследвания и не спира да дълбае в онзи опасен свят. Подава жалба в съда за побоя над нея, а предупрежденията към самата Вероника от страна на Гилиган не спират. Първо, докато вечеря със семейството си, стрелят по прозореца й, а след няколко дни дори успяват да я прострелят в крака. Препятствията пред тази млада жена стават все по-високи за прескачане, но най-тиражният вестник в Ирландия „Айриш Индипендънт“ продължава да гъмжи със статии за незаконното богатство на ирландските олигарси, написани от самата нея. От редакцията на вестника трябва да се погрижат за нея, да я предпазят, понеже тя е техният силен коз за изясняване на този наболял проблем в страната. Така и става – назначават й постоянна охрана, която да е с нея денонощно. Герин обаче е твърдо решена – заявява, че охраната пречи на работата й и не се съгласява да я следят.

„Мамо, обичам те.“ – прошепва тя и затваря телефона си. Светофарът още свети червено. В същия момент двама мотористи спират до нея. Единият насочва оръжие към Вероника. Чуват се изстрели. Репортерката е застреляна с шест куршума и намира смъртта си в деня, преди който Гилиган трябва да се изправи пред съда.

Убийството разтърсва Ирландия. Светът е в шок. Властите на Острова не знаят как да процедират. Рано или късно, те приемат Закона за облагите от престъпления и създават орган, който да го прилага – Бюро за активи, придобити от престъпления. Започват да разследват дали финансовото състояние на дадено лице, заподозряно в извършване на престъпна дейност, съответства на имотните му придобивки и банкови сметки. Така или иначе, вече е твърде късно. Гилиган и физическите екзекутори на Вероника излежават доживотните си присъди в ирландски затвори. И докато заслужено гният там, те с нищо не могат да върнат на света силната жена, която му отнеха.

Историята на Герин завладява хиляди хора по света. Тя не убягва и от вниманието на Холивуд, като през 2003г. е завършен трилърът „Вероника Герин“. Днес нейна статуя заема видно място в градините на Дъблинския замък.

Е, светът загуби една силна и достойна жена. Това ли е цената на професионализма? Цената на истината? Тя плати с живота си в името на свободата.

В благодарственото си слово, след като получава Световната журналистическа награда за Свобода на печата през 1995г., тя споменава: „В Ирландия ние пишем, оковани от невероятно ограничителни закони. Това е прекрасна страна, страхотно място, което да посетите, но за журналистите… ние трябва да работим под най-силно ограничените закони против публична клевета. Това са проблемите ни. Не заради факта, че журналист може да бъде застрелян, а за законовите ограничения, които възпрепятстват работата ни.“ Дали с това изказване тя не предизвиква съдбата?

Разказвам ви тази история, не само за да ви представя изключителната дейност на ирландската репортерка, не само за да ви разкрия ужасяващата агресия срещу нея, а за да обърна внимание на непроменящото се статукво в нашата родина. Ние имаме много такива олигарси, които могат да бъдат разследвани и унижени. У нас има престъпници, които вършат задкулисни и мръсни сделки. Има и много журналисти, които бягат по петите им. Някои биват заплашвани и стават обект на агресия. Но трябва ли да се стига дотам, че български разследващ журналист да бъде убит от престъпниците, за да се ускори прилагането на законови мерки срещу мафията у нас? По-добре да побързаме.

Comments

comments