Неясна си остава съдбата на археологическите находки от римско селище „Скаптопара“ край село Покровник, които бяха открити при работата по трасето на магистрала „Струма“. Държавата, археолозите и гражданите все още не могат да намерят пресечна точка на мненията си как да се постъпи с историческите ценности.
В дискусията по този въпрос се включи и Съюзът на архитектите в България. Преди дни беше организирана кръгла маса под мотото „Градоустройствена концепция за автомагистрала „Струма““, на която бяха обсъдени вариантите за запазване на историческото ни наследство и намиране на баланс при изграждането на инфраструктурата.
Повод за инициативата им бяха многобройните, често разнопосочни обсъждания, изявления и обществени тълкувания, свързани с археологическите разкрития при изграждането на магистралата. В търсене на баланса от интереси бяха направени няколко предложения, които дават повод за разсъждения на управляващите.
По идея на арх. Веселин Дуковски професионалният съюз предлага да бъде изготвена устройствена концепция за създаване от двете страни на АМ“Струма“ на комплексен обект за обслужване и атракции с максимално запазване на археологичните находки и експонирането им. Според арх. Дуковски това няма да промени съществено инженерния проект и ще бъдат спазени допустимите норми за автомагистрали при такива случаи. Съгласно изискванията на отделните закони подобен подход няма да изисква нови процедурни съгласувания за магистралата.
Председателят на съюза на архитектите в България арх. Георги Бакалов каза пред в. „БАНКЕРЪ“, че няма никакъв проблем практиката, прилагана за крайпътни търговски обекти, да бъде използвана и тук. Според него идеята е да бъде изграден търговско-туристически комплекс, чиято основна задача е да представя историческото ни минало. Арх. Бакалов не пропусна да подчертае, че древните римляни са били много подредени хора, които освен че са изграждали своите градове край реки и минерални извори, са изследвали и потребностите на населението в съответния район. Неслучайно заради разливите на река Струма те са терасирали своите градежи в тази местност.
Председателят на Съюза на архитектите е на мнение, че единственото, което трябва да се направи, е вход и изход от магистралата към археологическия обект и тогава тя няма да работи единствено като скоростно трасе, което на практика се превръща в разделител на територията, а ще придобие и обслужваща функция.
Концепцията е магистралата да подпомага развитието на териториите. Ето защо от професионалната организация са изпратили официални писма до министъра на транспорта Ивайло Московски, до министъра на регионалното развитие Николай Нанков и до министъра на културата Боил Банов с предложение за съвместна работа. Според архитектите подходът към решаването на възникналите проблеми трябва да бъде комплексен и при обсъждането на бъдещите решения не бива да участват само пътни инженери и археолози, но и специалисти по градоустройство и архитектура.
Според арх. Бакалов действащият инженерен проект може само се коригира, без да се спира изграждането на магистралата
По информация на в. „БАНКЕРЪ“ интерес към изграждането на такъв туристически комплекс вече са проявили водещи италиански фирми с опит именно в запазването на историческото наследство от такъв характер.
Архитектите са на мнение, че един съвместен проект би могъл да се реализира дори с европейско финансиране. Нека не забравяме, че България е третата страна в Европа (след Италия и Гърция), в която са открити толкова много архитектурни ценности от миналото. Нещо повече, според архитектите, ако се пристъпи към реализацията на такъв проект, под магистралата може да се предвиди друг път за т.нар. теренно преминаване, който да бъде с достатъчен габарит и височина, за да могат по него да преминават хора със стопанска техника и животни, който само ще допринесе за запазване на екологичното разнообразие.
Заместник-ръководителят на разкопките – докторът по археология Милена Райчева, също направи презентация, в която подчерта добрите и лошите примери от практиката.Тя обаче е категорична, че е необходимо доразвиване на археологическите дадености, тяхното съхранение чрез осъвременени форми на опазване и адаптиране към устройствената концепция. Според нея , ако сечението на магистралата се намали с 15 м, голяма част от археологията може да бъде спасена. Така няма да е необходимо да се мести трасето и ще се избегне необходимостта да се отчуждава друга територия.
Към мнението й се присъединява и арх. Бакалов, като добавя, че може да се изградят обслужващи ленти, които да обикалят археологическите находки. В същото време могат да бъдат изградени паркинги, които да са част от съпътстващата комуникация, без да се правят сложни и скъпи транспортни съоръжения и без да се оскъпяват магистралните съоръжения.
Ако министрите се вслушат във всички направени предложения, от една страна, ще се постигне баланс в интересите на заинтересованите страни, без това да блокира и развитието на тази територия. Точно обратното. Председателят на Съюза на архитектите подчертава, че ако се реализират направените от професионалната организация предложения, всички околни селища ще се възродят за нов живот. Бизнесът иска три прости неща, разсъждава той – бърза връзка,електрозахранване на обектите и възможност за развитие на териториите.
Това е една от причините съюзът да настоява за организиране на конкурс за архитектурно-археологическа и пътно-инженерна концепция, включително и с международно участие, за да може да се ползва опитът на утвърдени специалисти в реставрация и съвременна адаптация на архитектурното наследство. От гилдията подчертават, че са убедени – с помощта на утвърдени експерти и представители на браншовите организации може, без да се влошават условията, да се осъществи спешното изграждане на автомагистрала „Струма“. Те заявяват готовността си да съдействат при изработване на програма и задание за бъдещ конкурс, като изрично подчертават, че в тях трябва да се включат също изискванията и вижданията и на Благоевградската общност
