Машинното гласуване: Фалстарт и 9 млн. лв. от джоба на българския данъкоплатец

dfcdf0039565e1ab27853ded038552e6_XL

 

Машинното гласуване на евроизборите излезе 9 000 000 лв. на българския данъкоплатец

Седмици преди изборите за Европейския парламент, правителството отпусна допълнително 9 000 000 лв. с ДДС на Централна избирателна комисия за осигуряване на машинно гласуване в 3 000 секции в страната.

Акционерното дружество „Сиела Норма“ спечели обществената поръчка за наема на 3 000 специализирани устройства с инсталиран софтуер за електронно машинно гласуване. Цената за наем на един брой устройство за машинно гласуване е 3 000 лв. с ДДС.

Месец преди евровота, фирмата „Български машини за гласуване“ ЕООД обжалва пред Висшия административен съд решението на ЦИК за избор на доставчика на машини за гласуване – „Сиела Норма“ АД.

Фалстарт на машинното гласуване на евроизборите

Изборният ден за членове на Европейския парламент стартира с технически проблеми на устройствата за електронно машинно гласуване. В над 10 секции от страната машинното гласуване бе преустановено, а в над 5 секции дори бе отстранено поради невъзможност техническият проблем да бъде отстранен в рамките на изборния ден.

Валери Цолов, председател на 24-та РИК, София коментира проблема с машинното гласуване: „Фирмата доставя, а СИК-а проверява какво му се доставя. В конкретния случай фирмата е доставила грешните машини, а СИК-а не е забелязал това своевременно. Всички, които са гласували, искам да поясня, че няма да им се загуби гласа. Създали сме необходимата организация с ЦИК.“

От своя страна директорът на фирмата – доставчик – Веселин Тодоров имаше друго становище по този повод: „Членове на секционните комисии са насочили грешно нашия техник. Той е инсталирал машините по начина, по който те са му оказали.“

Централна избирателна комисия отчете броя на гласоподавателите, избрали машинния вот. Техният брой възлиза едва 158 967 души. Ниският процент на хората, избрали този вид гласуване може да бъде обяснен с несигурността на хората дали гласът им ще бъде отчетен коректно. Съгласно предходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс от 2020 година в България ще трябва да се гласува само машинно. Изключение ще има единствено за малките секции и секциите в домове, болници и на кораби, както и секциите в чужбина. С две думи машинното гласуване на евроизборите следва да бъде възприето като генерална репетиция за предстоящите местни и парламентарни избори.

До колко обаче, бе ефективно машинното гласуване на изборите за Европейския парламент 2019 година?

Отчетен ли е изобщо машинният вот ?

Първото наблюдение е, че данните за неизползвани в броенето машинни преференции се потвърждават. Но се откриват и още по-притеснителни несъответствия, като например наличие на машинно подадени гласове за дадена партия, които са повече от общия брой гласове, отчетени за нея. Ето няколко примера с различни партии, за които съобщи „Биволъ“ :

Секция 042200013 в Павликени: 2 машинни гласа за Демократична България при нула отчетени валидни.

Секция 010300003 в Благоевград: 4 машинни гласа за ПП Възраждане при нула отчетени валидни.

Секция 030601062 във Варна: 5 машинни гласа за КП Коалиция за България при 3 отчетени валидни.

Секция 192700119 в Русе: 29 машинни гласа за ВМРО при 26 отчетени валидни… и така нататък, общо в 91 случая в различни секции и за различни партии.

До публикуването на статията от ЦИК не отговориха на запитването за информация на какво се дължи феноменът с повечето машинни гласове отколкото валидните.

Засечката е лесна когато машинните гласове са повече от валидните, но не толкова очевидна когато валидните гласове са повече от машинните. В този случай не може лесно да се определи дали всички машинни гласове в дадена секция са отчетени като валидни. Така или иначе самото наличие на несъответствията по-горе повдига въпроса колко общо са машинните гласове, които не са отчетени като валидни гласове,  и съответно дали има ощетени и привилегировани партии от тези несъответствия.

Къде в Европа се гласува машинно ?

„Къде в Европа се гласува с машини ?“, пита професор Константинов. И отговаря – „В момента – никъде“. В страни като Холандия, Германия и Ирландия имаше машинно гласуване, но се отказаха от него. Трикратното провеждане на машинно гласуване в най-напредналата икономически страна в Европа, професорът определи като катастрофа. Белгия и Франция са единствените, където машините се ползват за гласуване, и то само частично – за някои области. Редица други държави са провели експеримента „машинно гласуване“ още преди 10 – 15 години и са го обявили за неуспешен. 
Само с един иск от двама адвокати, върховните съдии в Германия отсъждат, че това гласуване противоречи на конституцията, защото никой не знае по-нататъшната съдба на подадения от него глас. Следователно машинно гласуване в Европа няма никъде, а дистанционно, електронно или интернет гласуване има само в една – две държави. В някои европейски държави се гласува и по пощата.

Световните експерти в областта са на мнение, че машините са сравнително лесни за манипулация. Има много демонстрации на това как е нужен само няколко минутен достъп до машина, за да бъде подменен софтуерът й. Има вариант и за дистанционна намеса в системата, а хартиените разпечатки на вота не са гаранция за сигурност, защото софтуерът може да подменя вота на електронно ниво.

Като цяло, Европа съумява да се поучи от горчивия си опит и се дистанцира от риска, който поема с машинното гласуване. На България тепърва й предстои да направи този експеримент и да разбере дали ще стигне до същите изводи. 

Дотук държавата отпусна 9 000 000 лв. за машинното гласуване за едва 30 % от секциите в страната. За цялата страна са нужни около 12 хиляди машини. При елементарна сметка ( 3 000 лв. струва наема на една машина) българският данъкоплатец ще трябва да се „бръкне“ с още едни 36 милиона лева.

Въпросът е, готова ли е бедна страна като България да плаща милиони левове за експеримента „машинно гласуване“ ?

 

 

 

 

 

Comments

comments

About Велислава Апостолова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

*

code

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

x

Виж още

Танева

България и Чехия обмениха информация за предприетите мерки срещу АЧС

Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева и министърът на земеделието на Чехия Мирослав ...