Както сме отбелязвали и друг път, проблемът на България сме ние българите.
Защо ли?
Поради това, че нямаме средна класа, нямаме и истинско гражданско общество. За целта е нужно гражданско съзнание, а ние имаме в излишък робско. За това търпяхме да ни мачкат толкова години, за това и до ден днешен имаме повече доносници и агенти на ДС от Източна Германия. Именно поради това, търпим и в момента диктатурата на режима Борисов.
Стокхолмският синдром е парадоксален психологически феномен, при който под въздействие на шок, пленен, отвлечен или поробен човек, се привързва към похитителя си и започва да изпитва симпатия към него. Понякога се нарича погрешно Хелзинкски синдром. Точно по същият начин ние,българите сме се привързали към онези ,които съсипват държавата и живота ни, боготворим ги и им се прекланяме като пред божество.
Защо, Стокхолмски синдром ли?
На практика, всички пострадали (разбирай 99%) и или сблъскали се по някакъв начин с различните форми на насилие упражнявано от властимащите, са обзети от донякъде разбираемото желание да забравят случилото се, като за целта заравят дълбоко главите си в пясъка, оставяйки останалите си прелести отвън и си мислят, че така забравят.
Kaкво се случва, ако във всеки един случай на злоупотреба с власт се процедира по този начин – като пострадалият реши да забрави ? Дори да приемем, че на теб повече няма да ти се случи, което е съмнително, как ще живееш с мисълта,че утре това може да се случи и на децата ти?Както и да е.Всеки сам решава дали и как да живее живота си.
Но не трябва да забравяш,че ако си замълчиш и виновно наведеш главица, нали това същото насилие или по-тежко ще го отнесе някой друг. Твой приятел, близък, роднина… А ние всички си мълчим упорито, заровили глави и отказващи да приемем действителността, такава каквато е.
С помощта на средствата за масова информация, подчинените хора субективно възприемат само една част от реалността. Недоимъкът и удълженото работно време способстват бедните да бъдат изолирани от обществото и да възприемат надмощието на работодателя си хиперболизирано. В условията на силен контраст между класите, подчинените започват да боготворят началниците си. Парфюмът на началника им мирише най-хубаво. Мирогледът на шефа е най-правилен. Дори и дебелият му корем е секси!
Получаване разрешение за минимална свобода – ходене до тоалетната, разхлабване на оковите или даване на храна, се възприемат от заложника като голямо облекчение.
Символично увеличение на заплатата, което даже не покрива ръста на инфлация, се възприема като жест от страна на работодателя, в трудните времена на финансова криза.По същият нелеп начин сме благодарни и на управляващите в момента, че сме живи, макар че животът ни не е никакъв живот!Благодарим им ,че затова,че са ни оставили да се мъчим, но поне дишаме! Докато мислим по този начин, нищо няма да се промени и няма на кого да се разсърдим освен на себе си!
А аз ли?! Аз докато чакам деня, в който ще бъде чута, прочетена, видяна и, дай Боже, преживяна моята визия за България, ще продължавам да отговарям на: медийни експерти, които се изказват като лесовъди; икономисти, които се държат като антрополози; политици, които управляват багери; граждани, които не се държат като такива; законотворци, които нарушават закона. Защо ли? Защото в случая само този, който не познава закона, може да твърди, че бутането на единствено жилище на човек, е спазване на закона. Само този, който не е строил къща, не знае какво е да му съборят дома, който е градил тухла по тухла цял живот и кътал пари за дървен материал и цигли. А после и за обзавеждане. Неспирането на незаконните строежи в зародиш, а бутането им в завършен вид; оставянето на стотици мъже, жени и деца на полето; зачеркването с предизборна лекота съдбите на хора, които почти са се интегрирали; хора, които си плащат тока, водата, данъците и харчат заработено в чужбина тук в България; връщането им в начална позиция; извършването на акцията публично и шумно…
Ако всичко това не е зловещ пиар, то със сигурност е жестока политическа недалновидност. Улици с номера, партиди за ток, водомери, лични карти с постоянен адрес, канализация, масивни сгради – от тухли, а не от балатум и фазер. Всичко това се е случвало със знанието на кметове, съветници, министри, експерти и разни други Андрешковци. А днес всеки се е скрил – ни лук ял, ни лук мирисал. Е, разбира се, никой няма да се трогне предизборно, ако прокуратурата тръгне да им търси отговорност, а и все пак „хора от вътре са си“. От едно тесто са всички. В едно гърне бъркат. За мед. В едни гащи… Друго си е ромчетата сополиви да застанат пред багера и майките им да припадат. Това е възбуждащо. За българина. И жандармерията като влезе в действие и почне да си прави селфита… На българина му иде да наниже тези гадни роми на шиш. Затова ще гласува за кмета на следващите избори. Просто за него кмета си върши работата и спазва закона. Това е.
И за финал ще зададем на всички онези, които биха искали да забравяти отричат, радвайки се, че са просто живи, един въпрос:
Как се печели битка?
Стоейки в ъгъла в глуха защита?
Риторичен въпрос, както и факта, че битката не я започвате вие, а те!
Айде, толкова за днес.
