Хераклея Синтика е античен град в днешна Югозападна България, руините на който са разположени в землището на с. Рупите, община Петрич, върху южния склон на вулканичното възвишение Кожух. В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти. Името на този древен град е Хераклея Синтика, а площта му е около 10 квадратни километра.
От 2007 г. започват археологическите разкопки на Хераклея Синтика, под ръководството на доц. Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) и Исторически музей Петрич.
„Неоспорим факт е обаче, че в Югозападна България се открива толкова добре запазена разнообразна архитектура от епохата на елинизъм до времето на Римската империя. С инфраструктурата по магистрала Струма се надявам хората да идват тук, да се връщат във времето. Това ще ни напомня кои сме – откъде идваме и дори накъде трябва да продължим.“, казва в интервю за BIG5, ръководителят на археологическите разкопки доц.д-р Людмил Вагалински преди време. Той е директор на Национален археологически институт с музей към Българската академия на науките и ръководител на проучванията на Античен град „Хераклея Синтика“.
Обектът е обявен за археологически паметник на културата с национално значение. Вписан е в Националния регистър на недвижимите културни ценности на Националния институт за недвижимо културно наследство.
Няколко години по-късно, когато край Благоевград откриват Скаптопара, или Древния Благоевград, ситуацията е по-различна.
„Пълното спасително археологическо проучване на обект № 2, край селата Зелен Дол и Покровник, гр. Благоевград, е достигнало до средата на терена от 60 дка. Открива се голямо селище от римската императорска епоха. До сега по време на разкопките са разкрити 12 големи сгради от периода III до VI век сл. Хр. Находките са над 1 500 бр. Работата по спасителното проучване на обекта върви в срок и ежедневно на терена работят 150 души работници и 31 археолози.
Сградите, които се откриват на терена са предимно в основи и имат нетраен градеж от камък на глинена спойка или на суха фуга. Тяхното съхранение на място е много трудно и изисква големи допълнителни средства за консервация и реставрация. Пълното им разкриване до края на договора между Агенция Пътна инфраструктура и НАИМ-БАН е възможно и не налага изместване на трасето или промяна на проекта, поради нетрайния характер на конструкциите.
По-трайни комплекси са само сграда № 1 (сградата с гробниците в хипогейната част), сграда № 5 (раннохристиянска църква) и банята от сграда № 3, която е изградена на хоросанова спойка.
Пред последната седмица бе открита и гробната част в сграда № 1. Тя се състои от предверие със стълби и две големи гробни камери. Първата е с квадратен план и полуцилиндричен свод, който е разрушен. Гробницата е ограбена още в античността. Втората гробна камера е с полуцилиндричен свод и бе открита неограбена. Тя съдържаше важни археологически находки, които вече са проучени и са в реставрационното ателие на Регионален исторически музей (РИМ) Благоевград.
Пренасянето на тази най-важна недвижима археологическа ценност с траен характер (гробницата) в съседното село Покровник или пред РИМ Благоевград е напълно възможно. Такива проекти са изпълнявани в последните години в София и Пловдив.
Доц. д-р Здравко Димитров, Секция за антична археология, НАИМ при БАН, ръководител на археологическото проучване
Доц. д-р Людмил Вагалински, директор на НАИМ при БАН“
Това пише в официалната позиция на НАИМ при БАН относно спасително археологическо проучване край с. Зелен Дол и Покровник, гр. Благоевград . Подписана е и от Доц. д-р Людмил Вагалински, който в случая с Хераклея синтика, обясняваше колко важно е да се запази и съхрани откритото при разкопките.
Защо в единия случай обекта се определя като археологически паметник на културата с национално значение, а в следващия се оказва не толкова важен? Има ли двоен аршин при преценката? Какво предизвиква различното отношение? Отново ли говорим за пари? Все въпроси, с не ясен отговор и множество съмнения.
Ясно е едно- един обект, който има огромно историческо и културно значение за страната и региона, който може подобно на другия в Петрич- да се превърне в притегателен туристически център е на път да бъде погубен.
Всичко това се случва със съдействието на институции и хора, водени от различни интереси. В България винаги интересът е водещ, за съжаление, разбира се.
Хората искат да защитят и запазят историята си, защото както написа един общински съветник, в профила си в социалната мрежа: „…. човек, който не уважава миналото си, няма бъдеще.“
Този съветник е Илко Стоянов, който е и заместник кмет в Петрич, където като част от екипа на кмета Димитър Бръчков полагат неимоверни усилия за опазване на Хераклея синтика. Общинската управа в южния град, оказва е силно заинтересована да се грижи за историята и културата си. Ежегодно община Петрич отделя и финансови средства от бюджета си за разкопки, средства, които получава и доц. д-р Людмил Вагалински, като пряко ангажиран с дейностите.
Ако община Благоевград отдели средства по същия начин, дали доцентът няма да промени становището си за Скаптопара е въпрос, по който може да се разсъждава.
За политиците ни обаче, това явно няма значение, за археолозите също, защото при тях важи друга приказка, много разпространена в нашата държава: “ Който плаща, той поръчва музиката!“. В единия случай Европа плаща, за да се изпълни нещо в срок и политиците се стараят, за да не изгубят парите. В другия- политиците плащат за разкопки, а археолозите излизат с „правилна“ позиция, която да не застраши сроковете на първите.
