Голямо внимание се обръща на обстановката след пожара в Кресненското дефиле. Всички обсъждат видимите последици от него – изгорелите дървета, унищожените диви и питомни животни, застрашените животински видове, борещи се да оцелеят след бедствието, както и хората, загубили домовете си.
Малко хора обръщат внимание на друг голям проблем, до който доведе инцидента, а именно предпоставката за екологична катастрофа в Кресненското дефиле, породена от мащабния пожар. Горният слой на почвата е изгорял, а възстановяването й е трудно. Затова що се отнася до щетите, трябва да обърнем внимание и на унищожената безценна природа, на която й е нужен повече от век, за да се възстанови.
Мненията на експертите по въпроса за екологичната катастрофа в Дефилето са противоречиви, но едно е ясно – климатът в България вече е променен, летата са по-сухи, почвата е с по-малка влажност и вероятността за такива пожари се увеличава.
Пресилен ли е терминът „екологична катастрофа“, когато става дума за шестдневният огнен ад, на който станахме свидетели? Предвид факта какъв безценен камък е природата в Кресненското дефиле, едва ли. Предвид факта колко дребни животински видове изгоряха живи, колко защитени животни се опитваха да спасят „незначителния“ си за нас – хората, живот, неистово бягайки от огнената стихия, едва ли. И предвид факта, че в момента картината в Кресненското дефиле ужасно наподобява гробище – а именно скелети на дървета, обгорени и унищожени завинаги, едва ли. Екологична катастрофа – това е, което остави неспиращата огнена стихия след шест дни „живот“. Екологична катастрофа е мъртвата земя, която вместо да дава живот и да предоставя условия за такъв, вече е безплодна и пуста. Това остави пожара след себе си.
