Как се става професор в България? Защо един кандидат-ректор не пожела да отговори на конкретни въпроси? Защо проф. Юруков подкрепи Иван Гешев и защо не го съгласува с колегите си?
По предложение на настоящия ректор проф. д-р Борислав Юруков, Академичният съвет на висшето училище прие Общото събрание за избор на ректор за новия мандат да се проведе на 27 ноември (сряда).
Проф. Юруков ще се бори за втори мандат. Той наследи на ректорския пост преди четири години проф. д.н. Иван Мирчев, който сега отново е сред кандидатите за ректор на Югозападния университет. В надпреварата се включиха още сегашните двама заместник-ректори – проф. д-р Антони Стоилов и проф. д-р Георги Апостолов, както и бившият заместнки-ректор – доц. д-р Траян Попкочев.
Претендентите и вътрешните противоборства
Проф. д.н. Иван Мирчев, проф. д-р Антони Стоилов, проф. д-р Георги Апостолов и доц. д-р Траян Попкочев преди дни изпратиха предложение до членовете на Общото събрание, Академичния съвет и до ректора на университета проф. д-р Борислав Юруков, с което настояваха Общо събрание за избор на ректор на ЮЗУ „Н. Рилски” да бъде документирано с видеозапис, да бъде открито за медиите, да се гласува само в една урна, поставена в аулата, до избиране на нов председател, заседанието да води проф. д-р Илия Гюдженов. Направени бяха и други конкретни предложения, както пишат вносителите „с цел да се постигне оперативност и за да бъде изборът на ръководни длъжности от Общото събрание честен и неоспорим“.
Предложението им обаче бе отхвърлено на провелия се Академичен съвет. Този факт изостри вниманието ни към предстоящия избор, особено от факта, че някой има притеснения по отношение на прозрачността и честната битка за поста. Още тогава, започнахме проучване, което да изясни заплетената ситуация, тъй като до избора на нов ректор остава само седмица.
Неофициалната съпротива срещу управлението на ректора Юруков, както и страхът не са тайна за никого, който работи в университета. Вътрешните брожения се засилват с наближаването на 27-ми ноември, когато ще бъде и избора за нов ректор.
Именно тези вътрешни неуредици, провокираха екипа ни, да се „заровим“ в темата за избор на ректор на ЮЗУ „Неофит Рилски“, както и да разберем, защо всички кандидати са настроени срещу настоящия. Само поведението на Юруков ли е в основата на всичко или има още факти, които обществото би трябвало да научи.
Кой е проф. Юруков? Пътят на кариерното му развитие.
Как в България се става професор, доцент и д-р без нито една самостоятелна статия, учебник, книга и
монография – Борислав Юруков- настоящ ректор на ЮЗУ ? Това се питат част от хората, които познават биографията на ректора.
Борислав Юруков постъпва на работа в ЮЗУ през 1982 г. Защитава дисертация за ОНС „доктор“ през 2002 г.
на тема „Технология на обучението по математическо оптимиране в средното училище“, с шифър Педагогика
(Методика на обучението (по отрасли и видове науки)). С 3 бр. статии в съавторство още 2 негови колеги, 0 бр.
студии, 0 бр. учебника и 0 бр. монографии.
След защитената дисертация за ОНС „доктор“ през 2002 г., публикува още една статия в съавторство и 0 бр.
студии, 0 бр. учебника и 0 бр. монографии.
С изброеното по-горе става доцент през 2003 г. по Педагогика (Методика на обучението по математика). От
2003 г. до 2014 г., т.е. 11 години няма абсолютно никаква публикационна дейност.
От 37 години като преподавател в ЮЗУ, Юруков основно води дисциплината „Информатика“ и „Основи на
информатиката“ на неспециалисти от ПИФ и ФОЗС и „Математическа логика“ за специалисти от ПМФ.
Ноември 2015 г. става ректор и в рамките на 2,3 години (2015-2018) става „учен-специалист“ по
Математически модели и алгоритми в компютърната биология.
Участва в обявен конкурс в ДВ, бр. 100 от 15.12.2017 година по процедура за заемане на академична
длъжност "Професор" в професионално направление 4.6. Информатика и компютърни науки (Математически
модели и алгоритми в компютърната биология), и с решение на факултетния съвет на Природо-математическия
факултет за избора на доц. д-р Борислав Петров Юруков за заемане на академична длъжност "Професор", Протокол
№ 7 от 25.04.2018 година и утвърден със заповед на Ректора № 974/26.04.2018 г.
Прави впечатление, че няма нито една самостоятелна публикация в тази област.
Обикновенно е написан като съавтор в тези публикации. Няма нито един написан и публикуван учебник, нито
една написана и публикувана монография. И така с 0 самостоятелни публикации, 0 на брой учебници и 0 на брой
монографии, ректорът – доцент по педагогика, възкръсва като птицата Феникс в съвсем ново научно амплоа.
Ето какво става ясно и от справките, които на правихме на сайтовете на НАЦИД и сайта на ЮЗУ:
Кандидата Юруков, участва като съавтор в 18 публикации и една колективна монография- обзорен
труд:
В 2 бр. статии – на 5 последна позиция;
В 6 бр. статии – на 4 позиция;
В 3 бр. статии – на 3 позиция;
В 7 бр. статии, заедно с колективния обзорен труд – в съавторство с – на 2 позиция. Написан под общата
редакция на кандидата – Борислав Юруков. Без да са посочени кои глави са написани от него.
В 1 бр. статия – на 1 позиция с още 3-ма съавтори;
По закон след приключване на процедурата Юруков трябва да има публична лекция по темата на професурата
си, но до този момент вече 1 година и 7 месеца все още не я е прочел.
6 бр. публикации са след датата на обявяване на конкурса 15.12.2017 г. в ДВ и заповед за конкурс – 106/
17.01.2018 г. и след назначаването му за професор – 277 / 26.04.2018.
Юруков е „избързал“, за да мине процедурата му преди промените, предвидени от ЗАКОН за изменение и
допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ДВ, бр. 30 от 03.04.2018 г.,
в сила от 05.05.2018 г.), според които не е съвсем ясно дали ще отговаря като кандидат на новите изисквания.
В журито му, участници са негови подчинени и приятели на проф. Миланов (осветлен като агент Андреев –
доносник на бившата комунистическа ДС). В ЮЗУ съществуващата Университетска комисия по академична
етика се състои от внимателно подбрани негови подчинени и приятели. Същите обаче внимателно се
обгрижват с целеви награди и обещания за административни постове и конкурси за професура.
За нито една от цитираните публикации с които участва в конкурса за професор не е изяснен приносът на съавтора Б. Юруков. Ако съдим по това, че е съавтор на едно от последните места, това навява и почти доказва, че приносът му е минимален или фиктивен. В академичната практика най-често водещото име при съавторство и реда на изброяване на съавторите обикновено показва в низходящ ред приноса на всеки от съавторите.
Странно, как в първите две години от първия си мандат на ректор, когато ангажиментите ти служебни и
административни са нараснали многократно ти е „останало време„ да правиш наука, каквато през последните 11
години, изобщо не си правил, макар да не си имал тези сериозни и отговорни административни функции, изискващи
ежедневен разход на време.
Резюме на трудовете на доц. д-р Борислав Петров Юруков
(относно конкурс за професор)
Разработките на кандидата са представени в: 1 обзорен труд под общата редакция на
кандидата; 11 научни публикации в рецензирани списания и сборници на български (една) и
английски (десет) език, от които 10 в международни издания (четири с импакт фактор) и 7
абстракта в рецензирани сборници на международни научни конференции.
„Отговорът“ на проф. Юруков
Потърсихме, разбира се и становището на проф. Борислав Юруков, за да разберем каква е позицията му, както и с молба, да отговори на няколко въпроса, породени от всички тези факти, до които достигнахме, работейки по темата.
Попитахме кандидата за втори мандат:
1.Посочете Ваши статии, доклади, монографии, които сте написани самостоятелно, без да са в съавторство с други учени.
2.Имате ли издадени книги/ университетски учебници или учебници, които се използват в училищната мрежа и на които само Вие сте автор?
3.На какво основание, заседанието от 09.02.2018 г. на катедра „Информатика“ към Природо-математическия факултет на ЮЗУ взема решение, три от вашите статии в съавторство, да обедини и обяви за равностойни на Ваш монографичен труд?
4. При Вашите публикации в съавторство, има ли декларации за принос за всеки един автор и кои са те?
5.С учени от кои университети сте работили по Вашите публикувани доклади и статии?
Отговорът, който получихме дори не бихме могли да определим като такъв, защото не съдържа нито един конкретен факт. Проф. Юруков не е отговорил на нито един от въпросите ни, а причината остана непонятна за нас. Публикуваме без редакторска намеса това, което получихме на мейла в „отговор“:
По повод търсената от Вас информация и функцията Ви за обективно отразяване на дейността на университета Ви информирам, че във връзка с изискванията, прилагането и спазването на нормативните актове – Закон за развитие на академичния състав в Република България и Правилника за прилагане на ЗРАСРБ, както и в съответствие с Вътрешните правила за развитие на академичния състав в ЮЗУ „Неофит Рилски“, информацията е публична и
достъпна на университетския сайт: www.swu.bg.
След влизането в сила на горепосочените нормативни актове от 2011 г. и последващи изменения и допълнения към тях, информацията за академичния състав, за лицата, които са заели академична длъжност „доцент“ и „професор“, както и образователната и научна степен „доктор“ и „доктор на науките“ е достъпна по години и академични длъжности на следния линк: http://rd.swu.bg/.
И тъй като справката вече сме я направили, можем да кажем, че това не са отговорите на въпросите, които задохме.
Когато някой отказва, да се защити и да отговори на определени въпроси, се създава основателно съмнение към
него, което седмица преди подобен важен избор е най-малкото нежелателно.
От друга страна, подобен подход поражда още повече въпроси, които могат да повлият негативно на проф.Юруков. Съмненията се засилват, а от друга страна- на старта вече има още 4-ма кандидати- хора, които имат богата биография и професионален опит, по всяка вероятност те ще могат, да извлекат дивидент от мълчанието на Юруков и нежеланието му, да застане открито пред обществото и да внесе яснота по въпросите, които вече натежават над кандидатурата му.
Едно писмо
На фона на всичко това, се появи и едно писмо, което бе изпратено на редакционната ни поща от Ивайло Запрянов
/това е посоченото име в имейла/, а във въпросното се акцентира на ситуация, в която проф. Юруков изненадва
колегите си от университета с писмо в подкрепа на кандидатът за главен прокурор Иван Гешев.
Въпросното обяснява, как проф.Юруков е взел еднолично решение от името на всички работещи в университета, без да поиска съгласието им и без да ги попита, дали те всъщност също подкрепят Гешев. В писмото се говори за демонстарция на сила, за умишлен опит да получи благоволение на бъдещия обвинител номер едно, само че на гърба на всички останали.
Публикуваме писмото, без редакторска намеса:
„В разгара на лятото ректорът на Югозападния университет „Неофит Рилски“ проф. д-р Борислав Юруков сюрпризира работещите в университета с официалната подкрепа, която декларира за Иван Гешев по повод неговото номиниране за главен прокурор на републиката, като обяви публично писмо, в което заявява тази подкрепа.
Текстът на това писмо-подкрепа бе публикуван на университетския сайт и за всички видели го стана ясно, че ректорът е прескочил двата управленски органа на висшето училище и на своя глава е решил да изрази подкрепата на цялата академична и неакадемична общност за кандидатурата на господин Гешев. Фактът, че писмото е написано на официалната бланка на университета и е подпечатано с неговия печат говори, че то е от името на целия университет, а не е в лично качество – в качеството на обикновен гражданин. Затова тогава съвсем правилно се чуха недоволни гласове на преподаватели от университета, които зададоха въпроса превишил ли е правата си професор Юруков, като в качеството си на ректор е решил от свое име да изрази тяхното мнение по въпроса, без обаче да знае какво е то, и без да уведоми двата върховни органа за управление на висшето училище – Академичния съвет и Общото събрание, без да е имало дори и обсъждане на идеята за подкрепа, както и на текста на самото писмо.
Тук няма да стане дума доколко е морално и допустимо да изразяваш мнението на цяла една общност, без изобщо да си я питал, както и без да си наясно какво е процентното съотношение на университетските хора, подкрепящи или неподкрепящи тази кандидатура. Тук иде реч за това защо без абсолютно ничие знание – нито на заместниците си, нито на Академичния съвет, нито на председателя на Общото събрание, нито членовете на Общото събрание, господин ректорът е предприел тази стъпка, използвайки символите на университета – официална бланка, лого, печат. Университетските правилници казват, че ректорът може да прави изявления от името на университета. Писмото подкрепа не е изявление по университетски казус и тази подкрепа е предприета без да съществува каквато и да е спешна необходимост от бързото й изразяване, при това без знанието и съгласието на академичната и неакадемичната общност, без консултиране или уведомяване на ръководните университетски органи, стоящи над ректора в академичната йерархия. А това вече говори, че господин ректорът вероятно е целял да се „набере червени точки“, т.е. да заслужи бъдещото благоволение на бъдещия обвинител номер едно. Големият въпрос е защо му е на господин Юруков да заслужи това благоволение? Дали тази стъпка на ректора е продиктувана от несигурност предвид предстоящите и с неясен изход избори за ректор в университета, дали причината е страх от друго естество (има огромен паричен иск към него от страна на бивш университетски преподавател), дали целта е той да си осигури щит срещу евентуални бъдещи обвинения заради раздаваните с държавни пари бонуси по лично предпочитание, без наличието на каквито да са критерии точно преди изборите за ректор, ще се разбере вероятно когато тези избори отминат.
От друга страна в университета са налице коментари, че господин Юруков използва изразената от него подкрепа към бъдещия главен прокурор да държи в страх и подчинение работещите в университета, парадирайки с познанството си с господин Гешев, който твърде често започна да взема участие във форуми, организирани от Югозападния университет. Преди дни бъдещият главен обвинител на републиката присъства на откриването на поредната конференция, проведена в Югозападния университет, като снимките на господин ректора, редом до господин Гешев на трибуната, заеха централно място при отразяването на новината от това събитие. Отново демонстрация на сила от ректора, или поредното случайно съвпадение той отново да е в компанията на Иван Гешев? Събитията, които следват, ще покажат кой е истинският отговор, както и дали някой твърде умело не употребява господин бъдещият главен прокурор на републиката за лични цели чрез поканите към него да участва в събития на Югозападния университет. И дали идеята той да бъде ползван за щит няма да се превърне в автогол.“,пише в писмото.
Така написно, писмото добавя още десетки въпроси и като изключим изразените предположения, които може да са предубедени , всичко останало се припокрива с факти, с които цялата общественост е запозната. На първо място е писмото в подкрепа на Гешев, което и медиите публикуваха, а след това и посещението на Иван Гешев, което също бе широко отразено.
Факт е обаче и нещо друго, в момент когато предстои толкова важен избор и всички кандидати са подложени на широк обществен интерес, би било редно, те застават с името и лицето си и да дават отговори. Обратното би било най-малкото смущаващо.
