Blagoevgrad-news.com препубликува материала на Даниел Пенев, публикуван на сайта evromegdan.bg под заглавие „Още една малка ВЕЦ, моля – и задръжте рестото!“ на 4 ноември 2015 г. Текстът е резултат от редакционна работилница на evromegdan.bg, проведена от Център за екологично право (ЦЕП) и BlueLink.net на 18–22.09.2015 г. в рамките на проект „Extractive and Energy Industry Watch: Правна и журналистическа практика за по-голяма прозрачност и отчетност на енергийната и добивната промишленост“, със съдействието на Програмата за подкрепа на НПО към Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство /ЕИП/. Текстът не съдържа позиция на Финансовия механизъм на ЕИП или оператора на Програмата и те не носят отговорност за съдържанието му. Заглавието на материала е на редакцията на blagoevgrad-news.com.
Колекционерите на съдебни абсурди ще намерят ценна находка в стенограмата от приключило през лятото производство в Благоевград. От протокола на делото личи, че нито ищецът – инвеститор в малка водноелектроцентрала (мВЕЦ) на р.Влахинска, нито ответникът – Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), нито дори вещите лица и съдът, знаят колко на брой подобни съоръжения съществуват по тази река. Цифрата цитирана в различни изказвания варира между 3 и 4, а опитът да се провери истината разкрива, че и други официални източници предлагат крайно противоречива информация за броя, местоположението, собствениците, функционирането и ефектите върху околната среда на изградените по поречието на тази пиринска река централи.
До преди година-две инсталации за производство на алтернативна енергия никнеха като гъби след дъжд из България. Ето защо разкритието, че контролните органи явно не са съвсем наясно нито с бройката, нито със собствениците им, представлява шокиращ сюрприз – все пак от тях се очаква да ги контролират. Точно така изглежда стоят нещата по поречието на р.Влахинска в Пирин: тук единственото, което май е сигурно, е че вследствие на нов инвестиционен проект скоро може да се появи още една мини ВЕЦ (мВЕЦ), в допълнение към изградените от 2005 досега две… или три…. последно, четири подобни .
Преброяване на дивите мВЕЦ-ове
Първата мВЕЦ на р. Влахинска, „Сокол“, се появява преди 10 години. Тя е най-ниско разположена по течението. Според регистъра на извършената контролна дейност от Басейнова дирекция за управление на водите Западнобеломорски район с център Благоевград собственик н „Сокол“ в момента е „Бийстън Енерджи“ АД. Същият собственик се посочва и от специализарания сайт dams.reki.bg – съвместен проект на Сдружение „Риболовен клуб Балканка“ и WWF България, който цели да осигури наблюдение и контрол над действащите ВЕЦ и мВЕЦ в България. Справка в Търговския регистър показва, че седалището на фирмата е в София, а съветът на директорите включва трима души: Крум Гаврилов Радков, Кирил Асенов Станимиров и Милчо Величков Виденов. До преди няколко години в съвета на директорите е участвал Димитър Александров Соколов, на когото явно е наименувана централата.
Десетилетие след откриването на първата централа на ситуацията е коренно различна по отношение както на законодателството, така и на броя централи и функционирането им. Оказва се, че през октомври 2015 г. на р. Влахинска те са поне 4, като информацията за наименованията и собствениците им е доста объркваща. Освен споменатия „Сокол“, сайтът dams.reki.bg посочва още три централи, които в последователен ред отдолу нагоре включват мВЕЦ „Влахи“, мВЕЦ „Тас“ и мВЕЦ „Тас-2 Влахи“.
Информация много, яснота малко
Според същия източник собственик на мВЕЦ „Влахи“ е фирмата „Снабдяване, заготовки и монтаж“ ООД. В Търговския регистър е отбелязано, че фирмата е със седалище в с. Покровник край Благоевград. Като управител на фирмата е посочен Богдан Иванов Пишиев. Тук вече се появяват и противоречията. Регистърът на извършената контролна дейност от Басейнова дирекция за управление на водите Западнобеломорски район с център Благоевград дава подробна информация за извършените проверки на мВЕЦ в границите на района, включително и на р. Влахинска. Ако разгледаме проверките на мВЕЦ „Влахи“ през 2011-2012 г., откриваме несъответствия относно титулярите или собствениците на централата. Например от БДЗБР са извършили две проверки на водохващането на мВЕЦ „Влахи“ на 31.01.2011 г., като се отбелязани две различни разрешителни за ползване с два различни собсвеника: едно от 19.06.2009 г. със собственик „Бийстън Енерджи“ АД и второ от от 14.04.2009 г. със собственик „СЗМ“ ООД Покровник.
Ситуацията става още по-интригуваща, когато погледнем информацията за извършените проверки на 21.03. 2012 г. Отбелязано е, че в този ден са извършени две проверки на водохващане за мВЕЦ „Влахи“ и сградоцентрала. В единия случай като собственик е посочена само фирмата „СЗМ“ ООД с разрешително за водоползване от 14.04.2009 г., а в другия – само „Бийстън Енерджи“ АД с разрешително за водоползване от 19.06.2009 г. При друга проверка на същата централа на 23.08.2012 г. като собственик е посочена само „СЗМ“ ООД, но този път с разрешително за водоползване от 07.07.2010 г.
Преминаваме към проверките през 2013 г., където объркването ни става още по-голямо. При проверка на мВЕЦ „Влахи“ на 22.01. 2013 г. като собственик се посочва фирмата „Хидроекоенерго-Тас“ ООД, а разрешителното за водоползване е издадено на 07.07.2010 г. Цялата тази каша може да се обясни по един от три възможни начина: или става въпрос за различни централи с едно и също наименование, или контролния орган в лицето на БДЗБР е допуснал грешки при попълването на информацията, или някой има за цел гражданите да се оплетат и в край сметка да не разберат коя централа на кого е собственост и как функционира.
Третата централа, разположена над мВЕЦ „Влахи“, е „Тас“. Според dams.reki.bg тя принадлежи на „Хидроекоенерго-Тас“ ЕООД. Справка в Търговския регистър показва, че фирмата е със седалище и адрес на управление в София, а неин управител е Тодор Вълчев Стайков (да не се бърка с Тодор Стайков, бивш извънреден и пълномощен посланик на България в Ереван, Армения). От същото място научаваме, че едноличен собственик на капитала на „Хидроекоенерго-Тас“ ЕООД е „Тракия Табак“ ЕООД, фирма с предмет на дейност производство на тютюневи изделия, със седалище и адрес на управление в град Ямбол. Неин управител и едноличен собственик на капитала същият Тодор Вълчев Стайков.
Както самото наименование подсказва, мВЕЦ „Тас-2 Влахи“ има връзка с мВЕЦ „Тас“ и то съществена. Като титуляр dams.reki.bg посочва фирмата „Хидроенерго-Тас ООД“ (не „Хидроекоенерго-Тас“ ЕООД). Според Търговския регистър съществува „Хидроенерго 2004“ ООД със седалище и адрес на управление в град Кресна с основна икономическа дейност производство на електрическа енергия. Интересното е, че сред съдружниците е посочена и „Хидроекоенерго-Тас“ ООД. Авторите на dams.reki.bg също така отбелязват, че мВЕЦ „Тас“ е каскадно свързан с мВЕЦ „Тас-2 Влахи“. Димитър Василев-Велин, един от създателите на Училището за природа в близкото с. Влахи и дългогодишен активист за опазване на околната среда, също твърди, че собственик на двете най-горни централи е г-н Стайков.
Стари играчи, нови интереси
Тъй като Тодор Стайков е в центъра на събитията и по отношение на новото инвестиционно предложение за построяване на още една мВЕЦ, нека за момент надникнем в биографията му, публикувана на сайта на Българската търговско-промишлена палата. По образование е инженер по автоматика от Техническия университет в София, където следва в периода 1976-1981 г. През 1991 г. прави специализация по предприемачески и лобистки организации в САЩ. В периода 1990-1991 г. е съветник в Министерски съвет. От 1999 г. е член на УС на Българската търговско-промишлена палата. Г-н Стойков освен това е представител за България в американската фондация „Свободен конгрес“.
Преди няколко години Тодор Стойков представя инвестиционно предложение пред Регионална инспекция за околната среда и водите (РИОСВ) в град Благоевград. Както става ясно от решението по започналото по-късно дело, инвестиционното предложение е за изменение на съществуващ мВЕЦ „Тас“ „на кота 677.70 м. с мощност 596 kW, изградена по класическа схема за ВЕЦ на течащи води и въведена в експлоатация през 2006 год.“ Планира се изграждане на сграда за мВЕЦ на кота 617 м., като новата турбина ще се захранва от съществуващото водохващане на кота 737.50 м. В същия документ изрично се отбелязва, че „инвестиционното предложение попада в границите на защитена зона BG0000366 „Кресна – Илинденци“ за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна, включена в списъка на защитените зони, приет с Решение на Министерски съвет № 122/02.03.2007 год.“
РИОСВ-Благоевград назначава съответните проверки, за да се извърши оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Противоречия в предоставената от различни страни информация водяд до нови проверки на терен. През юли 2014 г. на РИОСВ-Благоевград е препоръчано „да не одобри инвестиционното предложение в посочените му параметри поради това, че реализирането ще доведе до значителна степен на увреждане и унищожаване на приоритетното за опазване природно местообитание 91ЕО – алувиални гори с Alnus glutinosa Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), както и на популация и местообитания на видовете видра (Lutra lutra) и приоритетния за опазване Ручеен рак (Austropotamobius torrentium), което противоречи на предмета и целите на опазване на защитена зона BG0000366 „Кресна-Илинденци”. В крайна сметка с решение на РИОСВ-Благоевград от 01.12.2014 г. инвестеционното предложение не е одобрено.
Тодор Стайков се възползва от правото си и обжалва решението на РИОСВ-Благоевград в съда с искане за отмяната му. Следват нови проверки и назначаване на вещи лица. Няколко месеца по-късно съдът отменя решение № БД-02/01.12.2014 год., с което РИОСВ-Благоевград не одобрява осъществяването на инвестиционното предложение, и връща преписката на контролния орган „за ново произнасяне съобразно мотивите в настоящето решение“. Съдът обосновава решението си, като заявява, че „изложеното показва, че оспореното решение на Д. на РИОСВ – Б. е немотивирано и издадено без да са налице изискванията на материалния закон, поради което и ще следва да се отмени, а делото да се върне на административния орган за ново произнасяне.“ Любопитен щрих относно решението на съда е, че съдия по делото е Стоянка Иванова Пишиева-Сахатчиева, която е дъщеря на Иван Живков Пишиев, който е един от тримата съдружници във фирмата „Снабдяване, заготовки и монтаж“ ООД, която според dams.reki.bg е собственик на мВЕЦ „Влахи“.
Цялата съдебна битка във връзка с това инвестиционно предложение е белязана от противоречия в информацията, предоставена от различните страни, което само по себе си повдига въпроса доколко можем да се доверяваме на контролните органи и становищата на т.н. експерти. Димитър Василев-Велин насочва вниманието ни не просто към самото решение на съда, а също така към формулировката на инвестиционното предложение. Той смята, че инвеститорът се опитва да заобиколи закона, като твърди, че възнамерява да извърши преместване на мВЕЦ от едно място на друго, а не да изгражда нов. По време на делото едно от трите вещи лица заявява, че „в инвестиционното предложение, което разглеждаме в делото, става въпрос за промяна на площадката и удължаване на тръбопровода, а не за вземане на допълнителни водни количества, променяне на руслото на реката по някакъв начин и т.н.“ След запитвания Димитър все пак заключава, че старата сграда на мВЕЦ няма да бъде разрушена, което почти сигурно означава, че при реализиране на инвестиционното предложение ще има не една, а две работещи сгради.
Съществуващата законодателна уредба изисква извършването на оценка на комулативното въздействие на всички обекти, които могат да променят състоянието на дадено местообитание. Както отбелязва адв. Александър Коджабашев, който защитава интересите на ответната страна, включително и Димитър Василев-Велин, „там нямаме четири предмета на защита – един за мВЕЦ-а долу, втори – за втория мВЕЦ нагоре по течението и т.н. Става дума за един предмет на защита.“. С други думи, съответните контолни органи трябва да анализират потенциалния сумарен ефект от функционирането на всички централи по р. Влахинска върху местообитанията по поречието й.
„Евромегдан“ потърси мнението на г-н Стайков по електронен път относно споровете около инвестиционното предложение. Към момента на публикуване на този текст отговор не е получен. От БДЗБР също не отговориха на поканата да представят пред журналисти контролните си дейности по р.Влахинска.
Протоколът по делото усилва усещането за информационен хаос или поне за огромни пропуски в информацията относно броя на мВЕЦ по р. Влахинска. Докато адв. Коджабашев и адвокатът на Тодор Стайков посочват, че до момента по реката са изградени 4 централи, едно от трите ответни лица казва, че днес работят 3 централи.
Ако излезем от рамките на споровете около новото инвестиционно предложение и отново се вгледаме в цялостната картина, пак откриваме информация, която е меко казано странна. При проверка на БДЗБР на за водохващане на р. Влахинска за мВЕЦ „Тас“ от 09.10.2013 г. като собственик на централата е посочена фирма „Хидроенерго-Тас“ ООД. При нова проверка на централа със същото наименование от 26.11.2013 г. като собственик е посочена фирма „Хидроекоенерго-Тас“ ООД. В двата случая разрешителното за водоползване е издадено на 07.07.2010 г. Достоен за отбелязване е и на пръв поглед маловажният факт, че в някои случаи липсва ключова информация. Например, при две проверки, извършени на 08.08.2011 г., не се посочва водохващанията на кои мВЕЦ са проверявани, а в единия случай дори не се споменава кой е собственик на обекта, подложен на проверка.
Димитър Василев-Велин категорично отхвърля обвинението, че активните природозащитници като него са против производството на водна енергия. Те признават необходимостта от подобно производство, но настояват изграждането, функционирането и контролът на дейността на водните централи да бъдат драстично засилени, така че въздействието на тези обекти върху околната среда да бъде в строго определени и приемливи граници. Остава съответните хора и институции да чуят гледната им точка и исканията им за повече прозрачност на мВЕЦ и енергийното строителство като цяло.
