Докато навсякъде продължават да ни прожектират филма за „Лошият мустакат банкер“, отзад вече са се подредили мераклиите да поемат цялата власт по места през есента. Проблемът не е, че отсега потъркват ръце. Проблемът е, че за всички замесени властта не е възможност да приложиш идеите си за общо добруване. За тях властта е плячка и няма нищо общо с нашите, на гражданите, интереси.
Но дали и в това е проблемът?! Истинският проблем според мен е, че така събралите се бъдещи властимащи се опитват да направят онова, което се опита Путин в Украйна – със сила да спрат постепенното европеизиране, за да бетонират властово-паричните отношения, създадени в края на прехода.
Хората в България искат справедливост, прозрачност, подотчетност, почтеност и добро управление. А тези ,нашите бъдещи управници искат просто да продължават да управляват като олигархия, пуснала пипала из банките, икономиката, политиката, медиите, гражданското общество и европейските фондове.
Задава се грандиозният сблъсък – Сталинградската битка – между онези, които вярват в ценностите на Протеста, и онези, които искат да продължат безвремието на онова нещо наречено „Прехода“.
Както Путин беше убеден, че е хванал цаката на малоумните според него малоруси (украинци). Украинците показаха, че не са нито малоруси, нито малоумни. Въпросът е дали българите ще покажат, че не са онези будали, за които ги мислят олигархичните коалиционери.
Преди да стигнем до този въпрос обаче, трябва да видим друг. Както скоро писа Евгени Петров: „Чорапът започна да се разплита, въпросът е кой навива кълбото.“ Хубавото за нас и полезно в случая е , че публичните разправии из върховете ни дадоха достатъчно досега скривана информация, за да можем да разберем кой каква игра играе в олигархичния сговор, готвещ се да плячкоса властта наесен.
Клатенето на държавата в момента е част от подготовката за поемането на властта наесен с максимална подкрепа. Очевиден е напънът на стратезите да повторят ситуацията от 1997 г.: държавата да бъде вкарана в такъв хаос, че омерзеният народ да се хвърли да гласува за всички, които не са „комунистите“.
В играта, разбира се, са и прокуратурата (обслужваща Пеевски във войната му срещу Цветан Василев), БНБ (правеща същото, като прокуратурата), ДАНС и МВР. Очевидно е, че тези държавни институции също играят роли, написани им от някой.
Ще има, разбира се, още жертвани хора, за да бъде задоволен гневът на населението. Очевидно се клати столът на шефа на БНБ Искров, както и на шефа на финансовия надзор Мавродиев. И двамата години наред приемаха абсурдните отчети на КТБ и на други „проблемни“ (да се изразим витиевато, за да не ни обвинят във всяване на паника сред вложителите) банки. Правиха го в угода на своите сенчести босове. Утре обаче именно те най-вероятно ще го отнесат. Защото обратната страна на принципа на босовете – че могат да се договорят с всеки – е това, че могат във всеки момент да хвърлят на вълците всеки „свой“, който вече не им трябва. Това е цената, която се плаща за участие в тази игра.
Докато ни прожектират филми за лошите банкери, група политици и ръководители на държавни институции си сглобяват олигархия,която да ни подлъже да я поставим на власт.
Предизборните страсти в Благоевград вече започнаха.Римейк на кандидаткметската кампания в Благоевград отпреди четири години или чисто нови играчи за кметският стол ще извадят основните политически партии в града ?
Въпросът пет месеца преди поредния кметски вот вече се коментира усилено както в общинските партийни централи, така и от местните наблюдатели. Без съмнение бъдещата надпревара извежда няколко интриги. Първата – ще успее ли ГЕРБ да се поздрави с втори мандат. Втората интрига касае лобитата в БСП, а тази партия още няма ясен кандидат, обсъждани са няколко имена, а най-желаният от тях кандидат все още мълчи. Третата интрига касае първият обявил намерението си да влезе в битката- Владимир Елезов.
И така лека полека, както е казал поетът:“Боят настана!“- бой за къде за власт, къде за пари.
Още не е съвсем ясно кои ще бъдат играчите, но разкъсването на града започна, малко по-малко желаещите да седнат в градоначалническия стол започват да се „хапят“.
Настоящият кмет проявява завидна увереност, че ще топли стола си поне още четири години и е видимо спокоен, но все пак още не е потвърдено от партията „майка“, че именно той ще е кандидатът им.За него обаче явно всичко е ясно, трябва да бъде малко по-внимателен защото преди 4 години и Хаджигаев беше сигурен кандидат на Герб, но всички помним какво се случи.И не е много сигурно,че зарята , чадърите и табелките ще му помогнат за осъществяване на вторият мандат.
Втората въпросителна е кой ще кандидатът на Бсп?! БСП Е ИЗПРАВЕНА ПРЕД НЕЛЕКАТА ДИЛЕМА КОЙ ЩЕ ВОДИ ПАРТИЙНАТА ДРУЖИНА.Въпреки безспорното желание на мнозинството това да е екскмета Костадин Паскалев, не е сигурно,че самият той ще се нагърби да възстановява града,след не много успешното управление от последните четири години.Дали Паскалев ще се появи на сцената на предизборната битка все още е най-големият въпрос.
Третият кандидат Владимир Елезов, обяви ясно намерението си да се кандидатира, но и там е въпрос на време да се разбере ще получи ли подкрепата на някои от политическите сили, за да предизвика римейк на изборите от преди 4 години.
Въпреки относително дългото време до местните избори наесен, политическите пазарлъци в областният град вече са факт. Тепърва ще става ясно как ще се прегрупират силите и колко играчи ще се наредят на опашката за общинската власт…
