Във връзка с наша публикация, свързана с бившия председател на ОИК-Кресна Валентин Богоев по-рано днес, той се свърза с нас и даде своята гледна точка, относно изнесените данни.
Фактите, с които ни запозна той, определено променят основната теза и напълно опровергават връзката с оттеглянето му от председателското място. Разговорът ни с него повдигна и много въпроси, които със сигурност налагат отговори от отговорните институции. Въпроси, които касаят положението в България, преди 1989 година, действията на държавната машина по онова време и злоупотребите, които са си позволявали хората във властта тогава.
„В таблицата, която сте публикували, и която е вероятно от официален регистър, ако погледнете датите, ще видите, че става въпрос за време , в което аз съм бил непълнолетен. Пише, че на 6 април 1983 година съм „вербуван“. Минали си 35 години, но онова, което си спомням за това време е, че бях в 11 клас, добър ученик, но като всеки съм вършил и неразумни неща. Хванаха ме да пиша фалшиви медицински бележки от името на д-р Железаров, за мен и моите съученици.“, разказва Валентин Богоев.
Казва, че когато това се случва, му предлагат 2 варианта: да му бъде намалено поведението, от което може да последва, да бъде изключен или да посети Детска педагогическа стая в Сандански и с него да поработи човек. За едни завършващ ученик, който има добър успех и планове за бъдещето, най-добрата от предложените възможности е третата.
“ Бях отведен в полицията, в Сандански, в Детска педагогическа стая, вероятно времето съвпада именно с упоменатата дата 04 април 1983 година.Ще бъда откровен, че не си спомням почти нищо, можете да си представите, как реагира дете, заведено в полицията, което се чувства и виновно. Тогава най-малко съм осъзнавал и какво е Държавна сигурност. При първото ми посещение там, с мен проведе разговор една жена- Караангелова или Караангова, не съм сигурен за името. Разговорите бяха много дружески и приятелски, не е проявявано насилие спрямо мен. Ще бъда откровен, нямам спомен какво съм подписвал тогава и какво са съдържали разговорите.“, казва Валентин.
Спомня си обаче, че след това са го викали още няколко пъти, при следващите посещения, в стаята е имало и цивилен мъж, който не му е представен. По онова време, той дори не е предполагал, че мъжът е полицай или някакъв служител на структурите. Притесненият тогава гимназист , едва ли е можел да прецени хората и ситуацията.
“ Във публикуваните от Вас документи пише, че съм вербуван от двама мъже. Аз твърдя само, че при всичките ми посещения в Детска педагогическа стая, на всички разговори присъстваше дамата, за която Ви казах, онзи мъж нямам идея кой е и какъв е бил.“, уточнява Богоев.
„Интересен факт, върху който трябва да се разсъждава е и друга дата в изнесените данни. Пише, че през 1987 година съм свален от действащия оперативен отчет. Това е времето, в което бях студент и ако съм бил агент и то полезен, защо именно тогава съм прекратен или изваден?!“ недоумява той.
Години след промените в България, Валенти Богоев получава уведомително писмо, от Комисия по досиетата (официално име Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – КРДОПБГДСРСБНА), което съдържа информацията, която публикувахме и ние. Изненадата за Валентин е пълна, той разбира, че името му фигурира като агент на ДС, без той самият да знае. Няма обяснение и логика, в това което му се случва.
Към днешна дата и след публикациите, ние също бихме искали да разберем повече, за онова, което са вършили службите преди 1989 година. Законно ли е било тогава да се „вербува“, както е написано непълнолетно лице, а след това и да се изнесат данни за него? Колко хора са вкарани в тези списъци, без изобщо да знаят?
Знаем със сигурност, че Богоев не е единствен, защото за втори път в работата си се сблъскваме с подобен случай. Този път обаче, смятаме, че е наша отговорност да потърсим отговори от Комисията по досиетата и всички, които имат съпричастност към това.
