Почти 2,5 милиона българи живеят под прага на бедността. От КНСБ изчислиха, че на едно четиричленно семейство за нормален живот са нужни 2250 лева месечно.
Сметката показва, че за нормално съществуване на човек са необходими 560 лева месечно.
Ако затегнем коланите и не си позволяваме нито кафе нито цигара, ще се вместим в 295 лева. Това на практика е измерението на абсолютната бедност у нас за юни. Два милиона и 460 хиляди българи са в тази графа. На минимална заплата разчитат 250 хиляди души.
Лошата прогноза е, че 10 хиляди от тях се очаква да загубят работата си. Заради вдигането на минималната заплата този месец все повече работодатели планират да съкращават – основно нискоквалифицирани кадри.
Много или малко са 380 лева минимална заплата – зависи от това къде ще ги харчим и каква сметка ще си направим. Във Враца почти всички са на минимална заплата.
380 лева тежат различно в зависимост от това в чие портмоне са. Във Враца наемът за квартира е около 130 лева, а след като си платим режийните ще ни останат 200 лева. В Хасково като покрием основните разходи за наем, ток и вода, в джоба ни остават около 140. В София 380 лева са напълно недостатъчни за наем.
Синдикатите отхвърлиха тезата, че по-високата заплата всъщност вреди на ниско квалифицираните. Това щяло да е вярно, когато минимумът стане пет пъти над днешния.
Всички обаче са категорични – нужна е нова и ясна формула за минималната заплата.
И още едно сравнение на минималната ни заплата, но не с доходите у нас, а с минималните в Полша. Там с минимална заплата в тази количка ще сложим 4 пъти повече мляко и 2 пъти повече картофи в сравнение с българската минимална заплата.
