Милена Кънчева, фотограф: Фотографията ми даде още един чифт очи, с които да опознавам света

Милена Кънчева е на 23 години и е от град Казанлък. Завършила е средното си образование в Националната художествена гимназия в град Казанлък през 2013-та година. Същата година е била успешно приета в Югозападен университет „Неофит Рилски“, специалност Филмово и телевизионно операторство, където се е обучавала в периода 2013 – 2017 година.

– Здравей, Милена! Кога започна да се занимаваш с фотография?

– От малка съм любител на всякакъв вид изкуства, фотография също, но никога не съм смятала, че един ден ще се занимавам с фотография и че ще представям свои изложби.
Преди да завърша гимназията планувах да продължа да уча и да се занимавам с интериорен и екстериорен дизайн, но извънкласните дейности промениха плановете ми. И така… от театър и снимане на аматьорски филми с приятели, пътищата ме отведоха в ЮЗУ „Неофит Рилски“ , където започнах да се обучавам в специалността Филмово и телевизионно операторство.
Първи стъпки във фотографията направих в 1-ви курс, благодарение на интересните фотографски задачи, които имахме по учебен план. Пазя всички снимки, които съм правила през годините в университета и често се връщам назад, за да снимам нещо отново, но през погледът ми сега.
Не можех да си позволя собствен фотоапарат и дълго време използвах техника от свои приятели, но това никога не ме е спирало да издирвам интересни за очите и възприятието ми следи.
Снимането като цяло промени мирогледа ми.
Започнах да гледам на живота малко по – отблизо, малко по – широко, малко по – отстрани и малко по – черно-бяло.

– Кои са любимите ти теми и мотиви?

– Обичам да съм сред природата и да я наблюдавам. Смятам, че там се чувствам най-добре, най-истински. Без фалшиви хора, лъжи, гняв, тъмни тесни улици, бедност и страдание. Въздух, Земя, Вода и Топлина, единственото, от което наистина се нуждаем. Дълго време снимах предимно флора и фауна, докато човешката фигура предизвика интересът ми на доста по-късен етап. Водещ мотив в това, което снимам е търсенето за изразяване или предаване на различни емоционални състояние.
Чести теми са вътрешната борба и борбата със заобикалящият свят. Различни периоди от човешкият живот.Обич, тъга, израстване, преоткриване…
В серията „NYX” пренебрегнах тези теми и заложих повече на мистиката и движението като водещ елемент, който да предизвиква различни усещания.

– Какво ти дава фотографията като емоция и изживяване?

– Обичам да снимам. Харесва ми да запечатвам различни моменти от живота. Животът е сега, в този момент и единственото, което можем да съхраним от него e да създадем нещо, което по-късно може да ни припомня за този момент. Фотографията ми даде още един чифт очи, с които да опознавам света.
Процесът на снимане и контактът с това, което снимам, винаги са много специални.
Често с моделите ми правим експерименти. Решаваме какво да снимаме на момента, в зависимост от настроението, от атмосферата, мислите и чувствата ни. Разговаряме на различни теми, опознаваме се, споделяме. Всичко това се отразява на крайния резултат. Всеки споделя частица от себе си, която запечатваме в изображение.
Някои хора пишат стихове, разкази, а аз разказвам истории, също и свои истории, чрез снимки. Във всяка снимка има парченце от моята същност, една моя история, или изживяване. Това е вид споделяне, искреност.

– Трябва ли да се абстрахира човек от емоциите, когато снима?

– Не. Смятам, че човек трябва да се отдаде изцяло на емоциите и чувствата си, когато снима, когато създава нещо. Само тогава би бил напълно способен да създаде нещо истинско, което да докосне и другите.

– Наскоро представи фотоизложба в Югозападния университет „Неофит Рилски“-Благоевград, как приемат изкуството ти хората около теб?

– Хората около мен предимно ме подкрепят да продължавам да правя това, което правя и благодарение на тяхната подкрепа дължа резултатите си днес. Изключително съм благодарна на моите колеги от актьорско майсторство в университета, с които работя най-често и по техни и по свои проекти. Без прекрасните момичета от учебен театър, тази колекция нямаше да съществува. Смятам, че умеем да се вдъхновяваме един друг и да работим заедно с изключително приятни приятелски и колегиални отношения.
Хората приемат изкуството ми по различни начини. За някои е прекалено мрачно и тъжно, за други е красиво и чисто. Предизвиква както отрицателни, така и положителни чувства, а щом предизвиква такива, значи съм успяла да да постигна целта си.

– А защо “Dark Art”?

– Dark Art…. За повечето хора е ясно какво е „художествена фотография“, но за да отлича това, което аз правя, реших, че най-правилно е да го наричам Тъмна Художествена Фотография. “Dark” (тъмно) има различни значения. От една страна заради по-тъмният облик на черно-бялата фотография, която създавам и от друга страна заради всички онези чувства, емоции, изживявания , които споделям и които човек се опитва да крие в своята тъмна стаичка.

– Коя своя снимка оценяваш най-високо?

– Имам няколко свои най-любими снимки, но съм прекалено критична към себе си за да оценя някоя най-високо. Винаги може повече и винаги може малко по-добре.
Най-много ценя търпението и вниманието на хората с които работя.

– Какви са бъдещите ти професионални планове?

– Колекцията „Umbra I” предизвика интерес, неочаквано за мен и през следващата година ще бъде изложена на няколко различни места, както в България, така и в чужбина. Надявам се чрез тези изложения да срещна повече хора, с които споделяме еднакви интереси и мислене, и да открия повече нови, иновативни и креативни хора, с които да работя по бъдещи проекти.
За момента, една от основните ми дейности е създаване на видео – клипове към песни, основно за групи от Швейцария. Изготвям различни видове илюстрации за музикални албуми, книги,плакати и други. Тази работа ми доставя изключително голямо удоволствие и се надявам за в бъдеще да продължава да се развива.
Не се ограничавам само с това. Имам и филмови проекти, по някои, от които вече работя и други, които ще разработвам в бъдеще, но всяко нещо с времето си.