След години, прекарани в Италия, семейство Тушлекови се завръща в Благоевград и търси как да продължи лечението на страдащия от бронхит син. Натъкват се на шокиращо откритие: българските лекари пушат! Даниела и съпругът й са огорчени от огромното количество угарки и фасове из двора на белодробния диспансер в Благоеврград. „Беше ужасно, като гротеска“, коментира Даниела. Родителите се сблъскват с подобна ситуация и в градската поликлиника в града. Там, освен пациенти, заварват да пушат и медицински лица. Родителите не знаят как да обяснят на 10-годишния си син парадоксалната ситуация. „Бях разочарована, наистина“ – споделя майката.
Сведения на Общинския съвет по наркотични вещества (ОСНВ) в Благоевград потвърждават, че сред лекарите пушачите преобладават. Но проблемът далеч не засяга само югозападния регион и не започва от вчера. Проучване сред медицинското съсловие на Националния център по обществено здраве и Столична ХЕИ, още през 2001 г. показва, че 46.8% от лекарите в София са пушачи. Преобладават умерените и интензивните пушачи (съответно 37 % и 35 %), висок е показателят и на свръхинтензивните пушачи – 17.4 %. Всеки пети пуши в кабинета си, а 17.4 % – пушат и пред пациентите си. Близо 1/3 от лекарите не съветват пациентите си да не пушат, а 35 % от тях правят това само при медицински показания.
През 2005 г. Националната асоциация против тютютнопушенето, Министерството на здравеопазването, Националният център по опазване на общественото здраве и Българският лекарски съюз проучват честотата и характера на тютюнопушене сред лекарите в страната. За целта за анкетирани 1194 лекари , близо половината от които работят в доболничната помощ, 42.6% – в болничната, останалите – в други структури на здравната система. Над 94 % от анкетираните работят с пациенти. Резултатите сочат, че средно на ден мъжете в бели престилки изпушват 18.5 цигари, а жените – 11.8. Сред мъжете най-много пушат 35- 75-годишните, а сред жените – тези между 55-64 и 35-44 години. Близо половината от анкетираните лекари изпушват 1-10 цигари, като дялът на жените – умерени пушачи е значително по-висок от този на мъжете (съответно 58.9% срещу 30.9%). Това е характерно за всички възрастови групи.
Хора, пропушили на 30 години, са голяма рядкост, което значи, че човекът, който пуши, не пуши, защото е лекар, той е пушач много преди това, просто в цялата суматоха е станал и лекар, обяснява д-р Ангел Налбански, акушер-гинеколог във водеща столична клиника. „Хората може би си мислят, че имайки медицински познания, от мен се очаква да не пуша, но в крайна сметка никой не е пропушил като лекар,“ заявява медикът, който е дългогодишен пушач.
Основен аргумент срещу тютюнопушенето е загрижеността за здравето – собственото, на семейството, на всеки, който вдишва по тяхна вина цигарен дим. Парадоксално, данните показват, че само 15.8% от пушещите лекарите са силно загрижени за здравето си, което е удивителен факт за хора, призвани да се грижат за здравето на околните. Близо 3/4 от лекарите посочват, че са загрижени за здравето си само „до известна степен“, а всеки десети лекар изобщо не е загрижен. Тази тенденция е особено видима сред мъжете.
„Невъзможно е да се даде еднозначен отговор защо лекарите пушат“, коментира д-р Маша Гавраилова, бивш началник на отдел „Опазване на общественото здраве“ към МЗ. Според нея значение има фактът, че борбата с тютюнопушенето при обучението на лекарите е слабо застъпена. „Голяма част от младите студенти по медицина са пушачи, няма програми за борба [с тютюнопушиенето] и превенция, бъдещите лекари не са обучавани как точно да доведат пациента до извода, че пушенето е вредно.“
При встъпването си в длъжност здравният министър в оставка д-р Петър Москов направи изявление срещу забраната за тюттюнопушене. „Нека да кажа, че аз съм резервиран към това да се фиксираме върху един проблем и да търсим все по-армейски методи за неговото прилагане. Когато аз изляза от ресторанта, за да пуша навън, а отсреща има училище и пред него децата пушат, това означава, че тази мярка може би не е достатъчна. Аз съм пушач. Ако има смисъл, с който аз съм дълбоко съгласен в това да се ограничава тютюнопушенето, да има цялостна кампания за това – то е в това младите хора и децата да не започват да пушат. Дали аз ще спра да пуша, вероятно няма да бъде свързано с това дали мога да пуша в ресторант, или не. Ще бъде свързано с мое решение – аз съм пълнолетен, ваксиниран и мога да взема самостоятелно решението си.“ – заяви д-р Москов “
Въпреки, че признава, че също е пропушил като млад, д-р Налбански е категоричен, че в обществото е излишно да има „месене в това кой какво прави, при положение, че на никого не пречи“. На същото мнение е и доскорошният му ресорен министър д-р Петър Москов. Още при встъпването му в длъжност като министър на здравеопазването, Москов обяви, че е „резервиран към това да се фиксираме върху един проблем и да търсим все по-армейски методи за неговото прилагане“. Проблемът е тютюнопушенето, а повод за изказването му бе журналистически въпрос относно забраната за тютюнопушене на обществени места, която МЗ е определено да прилага.
„Родителите, учителите и лекарите са онези, които дават най-ярък пример на подрастващото поколение“ – опонира д-р Теменужка Любенова, председател на ОСНВ в Благоевград. Д-р Любенова аргументира необходимостта лекарите да не бъдат пушачи с изключително отрицателния ефект върху възпитанието на децата. „Когато детските лекари пушат, доста често пациентите им – децата, приемат техните „образи“ в игрите си, тоест играят си на „чичо доктор““, обясни тя.
Екипът на ОСНВ не пуши и този факт влияе много авторитетно върху подрастващите, предизвиквайки у децата доверие и заличавайки всякакво съмнение, че онова, за което лекарите ги информират, е невярно, споделя д-р Любенова. „Без значение дали лекарят е общопрактикуващ или белодробен, влиянието и авторитетът му пред пациентите, ако е непушач, е много по-голямо, отколкото ако пуши,“ категорична е тя. Пациентите са различни и има хора, които се стряскат от по-рязък тон. Именно затова е важно лекарят да е научен как да разговаря с пациента, как да разбере и провери доколко е зависим от даден порок, съгласи се и д-р Гавраилова, която в момента работи като експерт към гражданската инициатива „България без дим“.
Налбански обаче отрича тази теза: „Моето държание като лекар – и по принцип – не зависи от това дали пуша, ям семки или нося обеци“. Твърди, че при контакт с пациент, знае как да го накара да чуе това, което му казва – „затова нивото ми като лекар е много високо и аз правя това, което трябва да правя, много добре“, убеден е акушер-гинекологът. „Фактът , че пуша, не е проблем, когато не е тема в медицински разговор!“, заключва Налбански./Evromegdan.bg
