Илко Стоянов, зам. кмет на Петрич: Водещ принцип в здравеопазването трябва да е пациентът, а не парите

 

Ilko.St

 

Илко Стоянов е роден в Благоевград. Завършва право в ЮЗУ и попрофесия е адвокат. Съветник е в ОбС-Благоевград и заместник-кметнаобщинаПетрич с ресор „Финанси, бюджет и общинска собственост“

 

 

Г-н Стоянов, на сесията във вторник съветницитегласуваха да бъде отпуснат пореден транш за нуждите на здравеопазването в общината в размернаоколо 231 000 лв. – този път за обезщетение на здравните работници. Колко души ще си разделят тази сума?

– Това са обезщетения за здравните работници, работили от години в МБАЛ „Рокфелер“ за пенсиониране, за неизползван платен отпуск, за положен интензивен и хирургичен труд – над200 души. Според колективния им трудов договор при смяна на работодателя си, те биха загубили тези обезщетения. С обединяването на двете болници – петричката „Рокфелер“ и санданската „СветиВрач“ в общата Югозападна болница, юридически те сменят работодателя си и затова се налага община Петрич да поеме това обезщетение. След решението на Общински съвет – Петрич, спокойно мога да заявя, че Община Петрич е най-социалната община в България и независимо от политическите различия и емоционални противопоставяния, и общинската администрация, и общинските съветници успяват да се обединят, когато решенията им засягат социални теми.

 

Приключи ли процесът с документалното прехвърляне на петричките лекари и сестри към новата Югозападна болница, откъдето вече ще си  получават заплатите?

–  Все още предстои вписването на Югозападната болница в Търговския регистър, но още от началото на 2017г.лекари, среден и помощен персонал са с работодател д-р Тонев, управител на санданскатаболница.

 

 Колко от петричките лекари и сестри бойкотираха този процес и отказаха да подпишат новите договори?

– При извършване на първата фаза на обединението, като че ли избиха всички натрупани проблеми през последните години. А те са много и са свързани не само с община Петрич, а с цялостната система на здравеопазването в държавата ни. Може би има напуснали, със сигурност има пенсионирани, но не и имало изрични декларации за напускане поради бойкот.

 

  А  колко отделения в бившата МБАЛ „Рокфелер“ бяха закрити в резултат на сливането на двете болници?

– Само едно отделение „Уши, нос и гърло“е закрито и то преди около половин година, като закриването му не е свързано с обединението, а поради липса на лекари. Д-р Кръжанова остана единствен лекар. Тя много етично ни предупреди, че ако се намери още един колега, ще остане на работа в отделението, но не се намери, поради което излезе в частния си кабинет. Всички други отделения работят.

 

През август АГО обаче затвори и се наложи петричките родилки да раждат в Сандански?

– Да, заради отпуските на лекарите и отново заради липсата на кадри – в случая неонатолози. Фактически ражданията продължиха да се извършват в същата болница, но в отделението в Сандански. Югозападната болница е обща, като някои отделения са с по два отделни адреси – в Петрич и Сандански. Именно обединението дава решението при евентуалното затваряне на едно отделение за определено време, другото да поеме пациентите, като здравното обслужване продължава да бъде в същата болница. Отделен  е въпросът дали ще имаме кадри, които да обслужват всеки две дублиращи се отделения. Няколко пъти вече го казвам, защото това си остава най-големия в здравеопазването – липсата на кадри и липсата на качествени кадри. Ще задам един риторичен въпрос: колко специалисти ще има на работа в Петрич и Сандански след 5-6 години, когато се пенсионират сегашните лекари или тези, които вече са пенсионери решат да се отдадат на заслужен отдих? Истинските проблеми на двете общини са едни и същи и ако сега не се решат, след години за идващите поколения ще са вече нерешими.

 

Значи в момента лекарите и сестрите от Петрич продължават да си работят на старите места в старата общинска база и пациентите ви по никакъв начин не усещат промяната, т. с. чеМБАЛ „Рокфелер“ не е самостоятелно юридическо лице?

-Точно така. Медицинското обслужване продължава в същия обем. Само че от него има много какво да се желае по отношение на качеството и това не е от началото на нашия мандат, а е от години. Процесът по повишаване на качеството е дълъг и няма да се получи отведнъж, защото той не може да бъде наложен силово, когато касае значима тема, като здравеопазването. За него трябва обща воля и разбиране на лекари и здравни работници, на политици и на цялата общественост, ако щете. Във всяко едно действие могат да се намерят недостатъци, но за такава тема се надявам да надделява разумът, а не емоциите и конюктурните интереси, защото няма човек, който да няма интерес от качествено здравеопазване.

 

Хората в Сандански изпитват страхове, че ще се наложи да заплащат задълженията на МБАЛ „Рокфелер“ – Петрич. Това така ли ще е?

-Това категорично не е така. За съжаление се репродуцират слухове и политически спекулации, в които няма никакви факти, а насаждане на страхове и манипулации. Базите и на двете общински болници си остават публичнаобщинскасобственост, съответно на община Сандански и на община Петрич. Задълженията на МБАЛ „Рокфелер“си остават проблем на общинаПетрич, те не натоварват нито община Сандански, нито Югозападна болница. Въобщекато цяло проблемитенаМБАЛ „Рокфелер“ са и щебъдатпроблеминаобщина Петрич, което се доказва и от конкретното решение, за което вече говорихме.

 

Споменахте задълженията на „Рокфелер“ -колко точно са към днешна дата не разплатените?

-Не мога да Ви дам точна цифра, защотопродължаваме да получаваме писма отразличнифирми, които имат финансови претенции. Получаваме искания вобщинскаадминистрация, които обобщаваме и щеизпратим вОбС – Петрич, който е принципал на дружеството. Самона НАП „Рокфелер“ дължинад 1,2 млн. лв. и зарадитозидългсазапориранивсичкибанковисметкинаболницата. Има запори и от частни търговски дружества. Възможни са различни юридически действия, но в момента същественото е да бъде осигурено продължаване на здравните услуги.

 

Оправда ли очакванията Ви сливането на двете болници или се натъкнахте на непреодолими „скелети в гардероба“?

        -Основната цел на здравеопазването е да се предостави качествена здравна услуга .Когато човек се разболее не го интересува кое име и булстат ще го лекуват, а дали ще го лекуват качествено. Това е стратегическата цел на Югозападната болница. Обединението не е някакъв каприз или самоцел на кмет, администрация или общински съвет, то е неизбежно в настоящите условия на здравеопазването  в България, ако искаме да запазим болниците като общински. Няма общинска болница, която да не изпитва затруднения от всякакво естество в настоящата единствено търговска система на здравеопазване. И това ще е така, докато водещи в системата са парите, а не пациентът. Общинските болници, ако щете и държавните такива не спират да приемат пациенти, независимо от търговския принцип, който е въведен в здравеопазването. Само че Здравната каса не заплаща за всеки преминал пациент, независимо от това, че не отрича неговото лечение. Като цяло общинското здравеопазване едвам оцелява – вижте какво се случва в Благоевград, Дупница, Разлог и в още много общини – едни и същи проблеми навсякъде.

Един от основните принципи на здравеопазването днес е: колкото си по-голям, толкова по-добрео целяваш. Борбата при нас ще е за лимитите, въведени от Здравната каса, който е един от най-несправедливите принципи за заплащане. Лимитите на общинските болници, които отпуска Здравната каса, свършват около 18-о число на месеца и за останалите 12 дни се налага здравеопазването да е за сметка на собственика, тоест общината. За общата Югозападна болница това означава загуби от над 100000 лв. всеки месец, които реално не се заплащат, въпреки извършените услуги. В момента лимитите на двете болници са около 700 000 лв. – толкова ни отпуска Здравната каса или казано по друг начин за толкова ни разрешава да лекуваме. Само че една общинска болница не може да спре да приема пациенти. Затова борбата ни следващата година ще бъде да договорим повече пътеки и по-добро заплащане при сключването на договора на Югозападната болница със Здравната каса. Надявам се да срещнем разбиране и да договорим финансиране, което да отговаря на стратегическото местоположение на новата Югозападна болница, която обслужва територия от над 100 км, значителен трафик и пациентопоток. Обединението на двете здравни заведения повиши и нивото на компетентност, което е основа за повече здравни пътеки и за по-добро заплащане. Тоест ползите от обединението са в различни посоки, но пак казвам, след като отчетем действащите условия при цялостната система на здравеопазване в държавата

 

Кой остава най-големият проблем на здравеопазването на Петрич и Сандански?

         –  Той не е по-различен от проблемите и за другите общини. Кадрите, които са проблем за цялото здравеопазване в страната ни, както и липсата надългосрочна стратегия заздравеопазването в България. Да кажат например: в България има 400 болници и са много, трябва да останат да речем 100, и да се закрият другите 300. Но тогава в общинските центрове без болници, би следвало да се направят истински силни звена на Спешнапомощ – с кадроваобезпеченост и техника, които да могат да оказват реална първа помощ на спешните случаи, да спасяват животи, да приемат пациенти и да прилагат лечение за 2-3 дни и едва след като ги стабилизират да бъдат придвижени за лечение в съответната болница, където и да се намира тя.  А не както сега – болници много, в тях няма кой да работи, пациентите се прехвърлят от един на друг, голяма част от лекарите са се превърнали в бездушни бюрократи и търговци, защото такава е системата. Хората са озлобени, здравните работници също, цялата енергия отива в противопоставяне един на друг, а не в намирането на решения.

 

 Не е ли решение бившата вече болница „Рокфелер“ да стане частна, тоест да продадете или дадете под наем базата на лекарите и да ги оставите те сами да се оправят със здравна каса, клинични пътеки, не осигурени пациенти, поддържка на базата…?

– Може би има решение, свързано с частна болница, може би е по-лесното, може би дори ще се приеме и от голяма част от хората по причините, които изредих по-горе, нотогава ще се изгуби социалния елемент в здравеопазването. Това е една от причините, поради които считаме, че преди всичко трябва да запазим общинската собственост и общинския контрол върху здравеопазването, независимо от това кои ще бъдат след години лицата представляващи съответната община.

 

Източник: струма.бг

Comments

comments