За черно – белите деца и цветното високомерие: „Българче да се наричам, първа радост е за мене!“

th_3218944983_3692d62706

Учебници за бедняци. Добре дошли в 21 век.

Добре дошли в България, люлката на четмото и писмото. Гордеем се с писмеността, която сме дали на света преди 12 века. И 12 века по-късно българската ПРОСВЕТА достигна нови висоти – дадохме на БЕДНЯЦИТЕ учебници за БЕДНЯЦИ.

Такива – черно – бели. За децата. Така се грижим за децата, които са бъдещето ни, бъдещето на народа ни, единственото цветно в мрачния ни свят. Достигнахме нови висоти и в интеграцията – интегрираме не само малцинствата, интегрираме и децата БЕДНЯЦИ. Черно – белите деца. От детска възраст ще им покажем какъв живот ги чака, ще ги научим да гледат към света черно – бяло. Богатите деца ще проглеждат към света цветно, бедните – черно – бяло. За да набием в малките им глави, че друг свят, друго време, друг живот освен черно – белия, не съществува. Да стъпчем мечтите им и да прекършим амбициите им да постигнат нещо повече, да съберем цветните им желания за цветно бъдеще и да ги скъсаме като учебник от 40 листа. Просто да ги съсипем.

Представям си началото на учебната година за всички тези деца, които обществото изолира по най-грубия начин, по който работи пазарната икономика. На 15 септември те ще отидат на училище, ще седнат до другарчето си по чин, ще отворят черно – белия си учебник и ще хвърлят бегъл поглед към цветния такъв на същото това другарче, което е богато. И погледът ще бъде от онези детски погледи, които могат да разкъсат душата ти на парченца така, че да не я събереш никога повече. Тъжен, примирен, огорчен, свит и влажен. Пълен с детски сълзи, породени от цветното високомерие. Представям си подигравките, с които ще бъдат засипани тези деца, представям си ги свити в ъгъла вкъщи, докато гледат с обида и обвинение родителите си, че не са успели да им купят лъскав учебник. Същите тези родители, които дават и последното, което имат, за да бъдат децата им добре.

И питам: кой болен мозък го измисли? Струва ли си цената? Издателство „Просвета“ в момент на ПРОСВЕТление пусна по-евтини учебници за по – бедните деца и деликатно предложи – нека държавата плати разликата и хоп – всички ще бъдем богати. Да, ама не. Колкото и пари да налее държавата в издаването на цветни учебници, само и само да няма разделение между децата, този начин за лесна печалба е долен, пошъл и грозен. И питам още: щом децата могат да учат и с черно – бели учебници, защо „Просвета“ не издава само такива? Без да разделя децата…

И после да ги остави. Да оцветят учебниците с мечтите си, защото цветовете са на всички. Да оцветят учебниците си в цветовете на добротата и надеждата, да се научат, че колкото и мрачна да е една картинка, в учебника или в житейския им път, оцветяването й зависи само и единствено от тях и старанието, което вложат, за да постигнат крайния резултат. Да научат, че всеки сам чертае пътя си и оцветява живота си – и палитрата от цветове зависи само от онова, което носят в душата си!

Comments

comments