На фона на красиво висящите, цветни чадъри по главната ул. ,,Тодор Александров“ в Благоевград, може да се попадне и не толкова красиви и приятни гледки.
Пред лъскавите витрини на магазините, легнал на плочките и вероятно спящ човек.Бездушно минаващите покрай него благоевградчани не реагират, сякаш това е нещо нормално.
Казвам си, че може да му е станало лошо, може и да е пиян, а може и да е дрогиран. Затова решавам да позвъня на 112 и да информирам за случая . Вместо да те да ме насочат какво се прави в подобна ситуация или да кажат, че ще изпратят екип, питат с кого да ме свържат, за да предам информацията. Е, логично си мислех, че именно 112 е телефона, на който трябва да предам информацията?!
Репликирам, че обслужващите спешния телефон, би следвало сами да преценят, от чии компетенции е тази информация, а не да питат мен. Следват още въпроси от тях към мен, а аз търпеливо отговарям. Няколко минути телефонно „интервю“ ми правят, а ако на човека долу му е лошо, това би било фатално, но нищо, важно е да си поговорим.
В крайна сметка ми обясниха, че ще отнесат случая до Община Благоевград, каквото и да означава това. Изненадвам се, защото надали общинските служители могат да реагират като медицински персонал и да помогнат на човека, ако има нужда.
Може да ви се стори, че това е незначителна история, но за мен това е показателно за безразличието към хората, които живеят на територията, която отдавна не смея да нарека държава!
След подадения сигнал на 112 , след около час, по информация на работещи наблизо е дошъл на място полицейски патрул, който е отпратил гражданина.
