До скоро, аз самата смятах, че това е народна песен, така както мислят и другите хора. За разлика от останалите, аз имам късмета, да имам в семейството си човек, тясно свързан с музиката и много информиран за историята и. Моят свекър е певецът Димитър Димитров-Градевеца, та именно той, ми разказа невероятната история на тази песен, която всички в България обичат.
„Македонско девойче” е толкова обичана, че отдавна се възприема за песен на Балканите Ако искате да ви изпеят македонска песен, повечето хора няма да ви изтананикат популярен мотив от тази фолклорна област. Хората първосигнално се сещат за „Македонско девойче”. Заради етно мотивите си погрешно я възприемат за народна песен – също като „Лудо младо” на Атанас Бояджиев. Тя е толкова красива, че естествено преминава граници и се запява от хората. На Балканите отдавна е част празниците на всички и е толкова обичана, че всеки я припознава за „своя”. Малко хора знаят историята за раждането на „македонското девойче“, днес ще ви разкажа за това.
„Баща“ на тази красива македонска песен е Йонче Христовски,певец, хореограф, текстописец и композитор на песни от Република Македония, най-известен с песните си във фолклорен стил.
Роден през 1931 година в Битоля, тогава в Кралство Югославия. Негови известни песни са „Животе мой“, „Ай засвирете ми чалгии“, „Запей песна македонко“, „Едно име имаме“, „Ако умрам ил загинам“, „Ой, Вардаре македонски“, „И ние сме деца на Македония“, „Мой роден край“, „Кукя имам на Пелистер“ и много други.
Йонче Христовски е участник в ансамбъл „Танец“ като солист и танцьор, където създава хореографии за няколко хора, между които Калайджийското хоро. Назначен е за отговорник по народната музика в ТВ Скопие и през 1974 година започва предаването „Разпеяни градове“. Йонче Христовски е женен и баща на две дъщери. Съпругата му загива по време на Скопското земетресение през 1963 година. Христовски умира на 15 април 2000 година в Скопие. През 2002 година там е основан ансамбъл за народни песни и танци на неговото име. На негово име е кръстено и македонско дружество за култура и изкуство в Германия.
Той е чест гост в семейството на Виолета Томовска, с която работил. Виолета Томовска идва от музикално семейство. Завършва основното си образование в Битоля , където участва във всички музикални секции в училището и свири на мандолина. Томовска има богата музикална кариера, в която пее много хитове и перли от македонската старинна песен. Сред най-известните са хитовете:„Македонско девојче“, „Ој Вардаре македонски“, „Ми товарил Дончо“, „Песна ви пеам, Македонци“, „Молитва“, „Песната е дар од Господа“ и други. На една от тези срещи, когато дъщерята на Виолета-Невенка празнува първия си рожден ден, се ражда и идеята за песента, а за първи път е изпълнено от Томовска и Кирил Манчевски. Идеята е именно на Йонче Христовски, който също има две дъщери и заедно с Виолета, решават да ги възпеят в песен. Така се ражда „Македонско девойче“.Това се случва на 4 февруари 1967 година. Песента вече е на 51 години. Истинското македонско девойче е Невенка Томовска Росоманова. Преди година в чест на 50-годишнината от създаването на песента, на 4 февруари на юбилейната годишнина на македонското момиче – Невенче, в името на любовта, съпругът й Зоран Росоманов подготвя най-хубавата изненада за рождения и ден. Той прави преиздаване на „Македонско девойче“, изпълнено в необичаен стил. Създадена за един и същ човек, за да напомня за специални моменти. Под ръководството на мистика и под прикритието на любовта, Росоманов събира фантастичния отбор, който с емоция подкрепя цялата идея. Невенка е наистина щастлива жена и благодарение на Росоманов ще се радваме на „Македонско девойче“ поне още 50 години. Истинският екип работил за този безценен подарък е в следния състав: Производство и организация Зоран Росоманов Текст Йонче Христовски Композитор Джонс Христовски Диригент Бисер Чадловска Споразумение Васко Атанасовски Музикален продуцент Budimka Imeri Изпълнява се от Весна Гинковска Илкова и Наум Петрески, заедно с хор и симфоничен оркестър. За още по-силното представяне на изпълнението допринасят и виртуозът на китара Влатко Стефановски, както и Дино Имери на клавир.
Видео от 2016 година, интервю по повод 50-годишнината на Невенка:
