Това е малко като да се оплачеш на арменския поп. Политическа стабилност е факт. Това каза Лиляна Павлова по БТВ.
Подигравка или признание е това изказване? Подиграва се на хората, които отстояват гражданска позиция, или пък казва, че правителството не се интересува от нас, всички граждани на тази, иначе европейска държавица?!
Кой допуска подобно отношение от един министър, ще попитате вие? Отговорът е всички ние. Всички, които на следващите избори ще вземат по 50 лв. и пак ще си ги изберем, за да може да ни се подиграват още 4 години.
Ще започна с пример от моят град- Благоевград. Именно тук, преди около седмица, майки решиха да протестират срещу едно решение на ОбС, взето по предложение на кмета Камбитов. Няма да коментирам индикациите за натиск и страх, който не позволи на повече от 15 майки да застанат пред сградата на общината, но ще кажа, че неоснователно се страхуват хората и управляващите се възползват именно от това. Кметът вместо да излезе да говори с майките, така както би го направил, ако беше в предизборна кампания, си стоя в кабинета на топло, ако въобще беше там и след това си позволи във фейсбук да постне подигравателно изказване, в стил „Лиляна Павлова“.
„Новина! Сензация! „Бунт“ на „майките“ в Благоевград.Шест майки плюс един бивш омбудсман и една позабравена професионална бунтарка – протестират, плюс 20 репортери. Очаквам включване в някоя централна емисия. „, написа Камбитов или някой „специалист-ПР“ в страницата му.
Точно както днес го каза и Павлова. Ами явно това е стилът, който имат всички управляващи в милото ни отечество.
Защо го правят? Защото могат, защото ние им го позволяваме и защото се страхуваме от репресии, които са факт на много места.
Какво ще се случи, ако всички спрат да се изпитват страх и решат да се борят обаче? Какво ще се случи, ако всеки започне да изисква и да си търси правата по надлежния ред? Чух изказвания, че майки се страхуват, че ако протестират, ще им спрат детските надбавки. На какво основание, мили момичета, мислите че могат да го направят? Има закони, които определят реда и критерия за получаване на тези надбавки и няма как, един или друг да реши и да ви ги спре. Другото важно е, че ако се съберат 200 майки и на всички тях се спрат детските надбавки, нали се сещате, че това ще е проблем, но не за вас, а за тези, които си мислят, че могат да си правят каквото си искат.
Практиката показва, че има десетки решения на административни съдилища в страната, в които подобни наредби за таксите в детските градини са падали „като круши“, било то, заради законосъобразност или пък, заради целесъобразност. Законът е за всички, което означава, че и нашите управници са длъжни да ги спазват.
Безсилието, което демонстрираме сами в момента, ще даде нови сили на тези хора, утре да ни наложат още, и още такси за каквото се сетите. Ще го направят, защото си мълчите, защото се страхувате и единственото, което се прави е да пишем и негодуваме в социалните мрежи.
Ако се върна в началото, на изказването на Лиляна Павлова, което няма общо с местните ни протести, а по-скоро с тези за защитата на Пирин и тези за ниското заплащане на полицаите, положението е сходно.
В този случай, с така направеното изказване, Павлова казва веднъж, че правителството ще си прави, каквото си иска, независимо от нас. Концесионера ще си получи каквото му трябва, а министерството ще го подкрепя с каквото може, пък хората нека си протестират. Полицаите от своя страна получиха едно обещание, свалиха им билборда и вече всичко е точно. Страната е стабилна за гостите.
Народа ли? Народа няма значение, защото следва едно много изкривено схващане:“Преклонена глава сабя не я сече“. Ами, не я сече, но пък и няма смисъл. Научени сме да страдаме. Дотолкова, че се е превърнало не просто в навик, а в задължение. Принуда. Самоуважението е ново понятие, което, слава богу, поне навлиза все повече и повече в речниците ни. Не ме разбирайте погрешно – не го бъркам с безпочвеното самочувствие, което също заема ключови позиции в социума ни.
Вярно е, че статуквото започва да се променя. Все повече хора събират смелост да вдигнат глава и да се изправят срещу неправдата, но са малко и никак не са достатъчно, за да донесат промяната.
