Кравешки фекалии и трупове на животни откри наш екип, на брега на р. Бистрица край животниския пазар

 

Фермер от Благоевград  замърсява и вмириса обикновено чистата река Благоевградска Бистрица край кв. Струмско  с кравешки фекалии. Сигнал за придобилата кафяв цвят вода и вонята, която се носи от нея бе подаден от наши читатели.

Екипът ни провери сигнала на място и откри, че освен тръбата излизаща от кравефермата, от която изтичат фекалиите, брега на реката е превърнат в сметище, където се изхвърля всевъзможен болкук. Това се случва на метри от Животинския пазар в кв. Струмско.

300 хиляди ферми у нас изхвърлят и съхраняват тор безконтролно. Оказва се, че дупка в законодателството ни допуска животински фекалии безпрепятствено да се просмукват в земята. Изисквания за това как се изграждат лагуните за съхранение на оборския тор имало в наредба номер 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Тя била на министерството на земеделието и Националната ветеринарномедицинска служба трябвало да упражнява контрол, твърди екоминистерството. Определянето на отстоянията на кравеферми от населени места пък било от компетентността на Министерство на здравеопазването. От ветеринарните служби обаче твърдят, че те следят само при пускането на фермите дали там има място за временно съхранение на тор и обеззаразяване. В наредбата нямало конкретни изисквания към т.нар. лагуни за тор, такива били посочени в правила за добра земеделска практика.

В сигнала на нашите читатели се казва още, че често могат да бъдат видяни и трупове на животни на мястото, което се потвърди и от нашата проверка. Видеоматериала, който заснехме на място, показва труп на животно, което е изхвърлено на брега.

Това създава още по-сериозна заплаха за възникване на зарази и епидемии . Подобни безотговорни действия крият рискове както за здравето на хората, така и за околната среда. За да е безопасно заравянето на животинските трупове, трябва да има яма, дълбока поне 2 м и отдалечена от водопроводи, подпочвени води и жилища. Дъното и насипът отгоре се обработват с негасена вар и дезинфектанти, като всичко се бетонира с плоча и табела „Трупна яма“. Заравянето се практикува само когато районът е труднодостъпен или много отдалечен от екарисажа, гласи наредбата за обезвреждане на животински отпадъци. 

Нашият екип ще изпрати сигнал до Регионалната инспекция по околната среда и водите – Благоевград, за да бъде направена проверка на място, както и до Общинска фирма „Биострой“. Надяваме се, че институциите ще вземат навремени мерки, защото заплахата за здравето и живота на хората е сериозна. 

 

52598495_361103531159099_9127477696446595072_n

53285551_415336282566624_3541586704651517952_n 53476496_775631956156145_2204764080638525440_n 54401874_292372248123950_5718746171485192192_n

53246918_366088043989287_382753599790252032_n

 

Comments

comments