Докато стоиш на едно място, несъзнателно вървиш назад

image-man-sad-depressed-lonely

Слънчево майско утро, птички, пеещи под прозореца ти и музикант, свирещ на цигулка прекрасна мелодия в ъгъла на улицата ти. Звучи страхотно, нали? Е, това се случва, но ти едва ли обръщаш внимание.
Събуждаш се с мисълта, че ти предстои поредния ден, изпълнен със сивота. Ежедневни задължения. Трябва да станеш от леглото насила, да се приведеш в приличен вид, колкото се може по-бързо, за да не закъснееш за работа. Работа, която не ти доставя никакво удоволствие. Още не си пристигнал, а вече искаш да свърши. Живееш ден за ден и не се замисляш, колко скъпо е времето. Да, скъпо е, безценно. Колкото и да работиш, колкото и да печелиш, няма да успееш да го купиш. Обвързан си с материалното, затворен си в една стая с четири стени.
Едната е телефонът ти, не спира да звъни. Непознати те обсипват с ненужна информация. Втората е компютърът ти и по-точно интернетът, който използваш с никаква цел, просто губиш минути, часове, разглеждайки няколко профила във Фейсбук. Ако се замислиш, може да ти бъде от голяма полза. Можеш да търсиш информация, с която да „накъдриш“ мозъка си, вместо да го „изправяш“, ако има накъде повече.
Третата стена – негативните хора около теб. Единствената им цел е да те използват, да вземат от теб без да дават нищо в замяна. Изцеждат те до последната капка, съсипват те емоционално, като те запълват с песимистични мисли.
Четвъртата стена – парите. Мислиш само за тях, ставаш и лягаш с тях. Наистина са важна част от нашия живот. Важно е да знаеш, че живееш с хора, а не с пари. Идва момент, в който мислиш, че ще се почувстваш малко по-добре. Този момент е вечерта, когато можеш да се насладиш на съня си, да помечтаеш за по-добър живот, но едва ли. Сещаш се, че утрешният ден ще е същия като днешния. Мислиш си, че стоиш на едно място, но всъщност ти вървиш назад. На колкото и да си – 20, 30, 40, 50…, няма значение. Никой няма да слезе от облаците с вълшебна пръчица и да направи съществуването ти по-приятно.
Ако ти сам не започнеш да вървиш напред, никой няма да те бута. Започни с дребните неща. След като отвориш очи, помисли за бъдещето си и какво трябва да направиш днес, за да е по-удовлетворяващо то утре. Великите неща няма да се случат на следващия ден, иска се много усилие и търпение, но ти го можеш, всеки го може. Прави единствено това, което ти харесва, общувай с истински хора, от които можеш да напълниш с нещо празното в теб. А сега забрави за телефона, компютъра, лошите мисли и неприятните задължения. Отвори очи и уши, наслади се на прекрасния слънчев ден и уличния музикант. Повярвай ми, ще се почувстваш щастлив.

Comments

comments