Светът, в който живеем е заобиколен от технологии, които ни дават възможност за развитие, запознаване с нови места и хора, лично израстване. Макар и да не предоставя толкова голямо разнообразие, особено за по-младите хора, които искат да пътуват, откриват нови места и да се занимават с най-новите тенденции, България е отворена към света и изпраща своите деца в чужбина. Някои поемат по пътя на знанието, други работят, трети обикалят. След време част от тях правят планове за бъдещето си в България, а други избират живота в чужбина и при възможност да посетят родината си. Когато напуснат страната, част от тях променят своя светоглед, изграждат си представа за по-добро бъдеще и сравняват живота извън България и в нея. Единственото, от което не могат да избягат след заминаването си, е това, че където и да отидат България винаги остава част от тях.
Представяме Ви избора на Петър Димитров, на 20 години, от Благоевград. От малък се занимава с Информационни технологии, рисува и чете научна фантастика. В ученическите си години прави проекти и печели множество награди от различни форуми в света на технологиите. След завършването си на средно образование, Петър заминава да учи в Престън, Англия. Той ни разказва за своя избор да се обучава извън България, за отношението на усмихнатите хора в един от най-мрачните градове в Англия и картината на живота извън родината.
– Да започнем от там, защо избра да учиш извън България?
Моят избор, бе повече утилитарен, от колкото обвърза с каквито и да било чуства, било то негатвини или позитивни. Не, не напуснах, защото не харесвам България или защото гледам на нея през някакви черни очила. Истината е, че живеем в много глобализиран свят. Ако някой има възможността да пътува и учи в други дърважи, силно бих го препоръчал. Просто има много, което може да се извлече и човек може да надгради себе си изключително много. Пътуването променя човека в доста позитивни аспекти.
– Разкажи ни малко повече за твоята дейност?
Вече втора година изучавам Games Design (Дизайн за видео игри). Занимавам се със фината, арт част на индустрията. Създавам и рисувам картини, които може да се използват във филми, игри, реклама и в прочие. От тази година все повече време отделям и на 3D моделиране. Това, с което се занимавам, е една от практическите причини за моето заминаване, както споменах преди. По моята специалност, за съжаление, няма голям избор на висши учебни заведение в България. Което всъщност смятам за нещо нормално и съм сигурен, че след няколко години, ще започнат да се отварят и такива позиции в някой университети.
– Как се промени твоето мислене спрямо страната и хората след заминаването ти? Каква описателна картина би направил за живота извън България и тук?
Усетих, че след първата година прекарана тук, най-голямо впечатление ми направиха две неща (свързани с България). Първото е (да, знам, че доста често се казва, и не ми е приятно и аз да го повтарям, но е истина!), че в България, измежду хората, витае един много, така, неприятен манталитет. Знам, че всеки има своите проблеми на главата си, но много често, масово хората в България, ми се струват страхотно негативни. Колкото и неприятен ден да имаш в Англия, когато излезнеш на улиците, знаеш, че влизайки в един магазин, човека зад касата, ще бъде учтив и позитивен. Това веднага променя и твоят поглед над света, и не след дълго се научаваш да слагаш усмивка на лицето си. А колкото и искрена или не да бъде тя, повярвайте ми, на края на деня, физическия акт да се усмихвате, започва да ви кара да се чувствате по щастливи. Второто нещо, което е само позитивно за България (ей, има и такива неща все пак, а?) е, че Англия промени погледа ми над Благоевград. Града в който аз уча тук се казва Престън. Шегувито всички го наричат деПрестън (игра на думи, идваща от „депресия“, казваща, че града е много мрачен и неприятен). Първата година, когато дойдох, не можех да разбера, защо на хората така не им харесва този град. Пътувайки и виждайки други градове из Англия, започнах да разбирам, защо всеки говори така. Оказва се, че града е наистина мрачен. А след първата година, когато се върнах за почивка в Благоевград, изведнъж проумях колко хубав, красив и привлекателен град е той. Може да не се случва много, но поне със сигурност не е депресивен. А за да усетя това, трябваше само да излетя до другия край на Европа…
– Колко често се прибираш? Липсва ли ти България? С какво животът в Англия е по-различен от тук?
Прибирам се най-вече по празниците. Също така, цялото изминало лято миналата година, прекарах в България. Да липсва ми, макар че, знам защо съм дошъл тук и затова отделям повечето от времето си в работа и учене. А като правя това, не оставя много време да му мисля за България. Животът тук е една идея по спокоен. Но отговоря на този въпроз, изцяло зависи от това, към кой е отправен. Инстината е, че аз съм в доста малко и спокойно градче. Сигурен съм, че при някои други хора, е доста по напрегнато тук в Англия, отколкото когато и да било в България.
– Обмислял ли си след приключване на твоето обучение да се прибереш в България и защо?
Мога не скромно да кажа, че за мое щастие, когато завърша Университета в Престън, ще съм все още доста млад (около 22-23 години). Най-вероятно ще започна работа в позиция, която няма да е в България. Но съм сигурен, че след като поработя няколко години, ще опитам да започна нещо по-интересно като работа. А защо, това да не бъде в България? За щастие, индустрията в която аз работя, не се интересува от това, къде се намира човек. Компании и студия се започват във всяка точка на света, и съм сигурен, че след няколко години ще има още по голям интерес и към България. Ако аз опитам да създам собствено студио, не виждам причина, защо да не го започна в България.
– Ако се върнеш как си представяш живота след 10 години в страната?
Всяка страна в днешни дни се бори със своите не малки проблеми. България не е изключение. В много държави, животът се подобравя. Защо да не бъде така и в България? Това напълно зависи само от нас. Аз съм от малкото, които смятат, че без значение какво се случва, нещата ще се подобрят. 10 години са изключително много, и днешния забързано променящ се свят, съм сигурен, че България няма да остане на едно място, и със сигурност няма да западне в сравнение с другите страни.
– Имаш брат близнак, живяли сте толкова години заедно, а сега сте разделени в чужда страна в различни градове. Липсва ли ти той, колко често се виждате и разминават ли се вашите виждания за обучението и живота в Англия?
Смятам, че в днешни дни, е по лесно от всякога да се подържа контакт, без значение местоположение и километража между двете точки. Чуваме се и се виждаме по интернет всеки ден. Да знам, много от вас, четящи това, ще кажат, че не е същото като контакта лице в лице. И не споря с това. Но имали ли са хората преди 15-20 години тази възножност? Не мисля. Затова аз смятам максимално да се възползвам от нея. Виждаме се по няколко пъти в Англия. За щастие, поне сме в една и съща дърважа, макар че сме в двата края на Острова. Не съм сигурен, но смятам, че той споделя моите позитивни вижданя над днешния глобален свят и обучение.
– Според теб има ли бъдеще за завършващите студенти в България?
Да. И ако тази възможност не е толкова голяма, или лесна за намиране тези дни, както казах съм сигурен, че в бъдеще само ще се подобри. Просто утрешния свят ще търси създаването на нови и интересни позиции, за които съм сигурен, че България би била идеална и доста лукративна точка.
– За теб България е…
… домът в който винаги ще се завръщам. Ако днес, успея само за седмица, то утре ще се завърна поне за няколко месеца. Обикаляйки света и общувайки с хора от всякакви места и култури, подсъзнателно постоянно нося в себе си България и културата й. А това е нещото, което се харесва на повечето хора, с които се сближавам (а те са чужденци). Затова бих казал, винаги бъдете себе си. Никога не бих крил, че съм българин. А ако някой, не харесва този факт, значи не е човек около когото искате да бъдете (а това се случва изключително рядно. Бих казал дори, че все още не ми се е случило тук). Истината е, че интелигентните хора, харесват искрените и различните. Защото те са тези, които винаги могат да им покажат нещо ново.
